"Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня." 

"Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце." 

"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас." 

"Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!" 

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."

"Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...” 

"Никога нема да бъда като… като къпина в нозете ти. Какъв мъж ще бъдеш ти, ако не си свободен! А ти в нищо не си длъжен към мене, можеш и съвсем да ме изоставиш, аз… те оставих без рожба."

“Човек не бива и не може да живее само за себе си."

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."

“Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие." 

"Нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така, както човек мъчи човека."

"Вярвай, че ще те обичат, заради това, което си, и свиквай да те мразят за същото."

"Комунизмът ще си отиде, но разрухата, духовната разруха, която нанесе той, е тежка. Ще треба да минат много поколения, за да бъде преболедувана..."

"Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека..."

"Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем всички ръка за ръка..."

"И нейната обич беше като светлина, която огрява душата и нищо не иска, с нищо не дотяга, за нищо не моли ни с поглед, ни с дума, не чака, не заплашва. Аз съм тук и те обичам — може би си мислеше тя сега, едва привела глава под тежестта на косите си, които сега, в сянката, изглеждаха тъмни и още по-буйни над челото й."

ДИМИТЪР ТАЛЕВ -  български писател и журналист, роден на 1 септември 1898 г. Фамилното му име е Палисламов. Оставя дълбока следа в литературата ни с тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. Бил е коректор, редактор и главен редактор на в. "Македония". Работил е за в. "Зора" - заедно с Йордан Бадев води културния отдел. След 9 септември 1944 г. той е репресиран от комунистическата власт.  Обявен е за националист и изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван с упреци за „великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до март 1945 г. След това е изпратен в “Трудово-изправително селище“ Бобов дол  (до края на август 1945 г.). Отново е арестуван през октомври 1947 г.Здравословното му състояние се влошава и получава тежка язва. В изключително тежко положение е изпратен в рудник „Куциян“ до февруари 1948 г. След 1948 г. семейството муе изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години доработва романа „Железния светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“. В края на 50-те години на ХХ в. комунистическата партия променя отношението си по македонския въпрос и писателят е реабилитиран.

Талев умира на 20 октомври 1966 г.