„Можеш да научиш само това, което обичаш.“

„Мъдростта е само в истината.“

„Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.“

„Всяка умна мисъл вече е идвала в нечия глава, трябва само да се опитаме още веднъж да достигнем до нея.“

„Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец.“

„Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.“

„Ако те обичам, това какво те засяга?“

„Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.“

„Когато нямам нови идеи, значи съм болен.“

„Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение.“

„Страхливецът заплашва, когато е в безопасност.“

„Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.“

„Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.“

„Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.“

„Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.“

„Когато двама се карат, виновен е по-умният.“

„Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

„Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.“

„Природата е най-великият творец.“

„Чужбината родина не става.“

„Само просякът е скромен.“

„Безцелният живот е ранна смърт.“

„Който търси истината, не е чужд на заблуждението.“

„Истината принадлежи на човека, заблуждението – на неговата епоха.“

„Искаш ли да получиш умен отговор, питай умно.“

„Това, което не разбирате, не ви принадлежи.“

„Може да признаваме полезността на някоя идея и въпреки това да не съумеем да я използваме.“

„Убеждението не е начало, а венец на всяко познание.“

„Довери се на живота, знае се, че той учи по-добре от всякакви книги.“

„За живот и свобода е достоен само този, който всеки ден влиза в бой за тях.“

„Смъртта ще дойде независимо от това дали се страхуваш или не от нея.“

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ФОН ГЬОТЕ - германски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик, роден на 28 август 1749 г. Той е фундаментален за немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Именно той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието му се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента. Казват, че преди да издъхне, великият просвещенец казал:“Licht, mehr Licht!“ (Светлина, повече светлина!). Ирониците разказват историята, че всъщност казал: „Nicht, mehr nicht!“ (Не, повече не!). Вероятността да е казал и двете е огромна, като се имат предвид космополитната му личност, всестранните му интереси и изключително богатият му житейски опит. Гьоте не е само авторът на „Фауст“, както се опитва да ни убеди закостенялата учебна програма в училище (а и в университета). Той и е мислител, философ, учен, драматург, хуманист, политик и масон. Идеите на движението Буря и натиск оказват огромно влияние върху ранното му творчество. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата „Прометей” (1774), първоначалният вариант на Фауст – „Прафауст” (1773), първата немска историческа драма „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка” (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман „Страданията на младия Вертер” (1774).

Славата му на поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн.  Получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят”, „Горски цар”, „Певецът”, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия. Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст”. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява Ваймар, цял час с увлечение разговаря с негои го награждава с Кръста на Почетния легион.

До края ня живота си живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта” (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия” (1823).

Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.

Източник: wikiquote.org

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...