„65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха - този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова "империя на парите" систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите; напротив: те се опитват "да успокоят" тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през 30-те години правителствата опитваха да се справят с нацизма. Те организират "дългови войни" между народите на Европа точно така, както те бяха доведени от belle epoque до Първата световна война.”
„В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на "прасетата" в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS.”
„Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след употреба на оръжията в полза на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия.”
"Империята на парите" изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от "третия свят" чрез така наречената "спасителна" програма; в действителност това е "спасяване" на банките, които отпускаха пари на държавата.”
„Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина; тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена. Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа; Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна членка.”
„Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: "Пазарите са мярка на всички неща" е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите...”
„Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.”
Из "Призив на Микис Теодоракис и Манолис Глезос", Атина, октомври 2011 г.
МИКИС ТЕОДОРАКИС – гръцки композитор и политик, роден на 29 юли 1925 г. Получава международна слава с музиката към филмите „Зорба гъркът“ (1964) и измисления от него танц сиртаки и „Серпико“ (1973). По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение. В периода на гражданската война (1946-1949) е заточен на остров Икария, а след това и в концлагер. Завършва Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория. Докато живее в Париж, твори усилено. От този период са множество прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 г. се завръща в Гърция, но поради политическата си дейност музиката му е забранена, изпратен е в затвор, където лежи 6 месеца, а през 1969 г. отново попада в концлагер. След застъпването за него на известни личности по света той напуска Гърция и отново живее в Париж до падането на военната хунта през 1974 г., когато се завръща окончателно в Гърция. През 80-те и 90-те многократно участва в парламента, дори става министър в правителството на Константинос Мицотакис. Член е на партия „Нова демокрация“. През 2011 г. излиза с призив към ЕС по повод дълговата криза в Гърция.
Умира на 2 септември 2021 г. в Атина.
