„Щастието е добро здраве и лоша памет.”

„Надявам се, че никога няма да остарея толкова, че да стана религиозен.”

„Животът е ценност, в която трябва да се инвестира.”

„Самотата е вечна. Единствено нещо, което съществува. Всичко останало е плод на нашето въображение, илюзия.”

„Любовта е заразна като настинката. Тя ти взима здравето, силата , а също и моралните устои, естествено, ако ги имаш. Не всичко е перфектно в този несъвършен свят, само любовта е съвършена в своето съвършено несъвършенство.”

„Не въвличайте чувствата си в това, което виждате. След това може да видите всичко.”

„Животът е мъчение, което трябва да се преодолее със смирение и без цинизъм.”

„На студените хора им е присъща сантименталността.”

„Смъртта е неразбираем ужас, не защото причинява болка, а защото е изпълнена с кошмари, от които няма събуждане.”

„Мислите свободно – добре, мислите правилно – още по-добре, не мислите –  надежден сте.”

„Маската не показва моята същност. Интуицията работи бързо и точно, аз всичко забелязвам, маската е добър филтър, който не пропуска нищо лично, не засяга съществените неща.”

ИНГМАР БЕРГМАН - шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, роден на 14 юли 1918 г. В автобиографичната си книга „Латерна магика“ пише: „Докато татко проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на вечност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае – ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора”.

Определян е като един от най-изтъкнатите автори в киното на всички времена. Режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Световна слава му носи филмът „Усмивки от една лятна нощ“ (1955), награден на Кинофестивала в Кан и номиниран за „Златна палма“. Сред емблематичните му ленти са „Седмият печат“, „Поляната с дивите ягоди“, „Персона”, „Изворът на девственицата“ ,„Часът на вълка“, „Фани и Александър“. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.

Режисира и над 170 театрални постановки. Има пет брака и девет деца. Баща е на писателката Лин Улман.

Умира на 30 юли 2007 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.