„С течение на времето ставам все по-щастлив.”

„Съдбата на барабаниста е да гледа три задника, стоящи пред него.”

„Всичко, което правителството пипне, се превръща в боклук.”

 „Никога не съм могъл да свиря сам. Винаги съм свирил с други музиканти. Сам не е забавно. Трябва ми бас, пиано, китара или каквото и да е и тогава мога да свиря.”

„Когато бях с „Бийтълс”, беше невероятен период от живота ми. 22 години водеха до този период и всичко свърши осем години по-късно.”

„Казвал съм го много пъти, но аз наистина обичам да съм в някоя група.”

„Попитали веднъж Ринго Стар защо е толкова тъжен. А той отговорил: „Аз не съм тъжен, просто такова ми е лицето.”

„Най-прекрасното качество на гласа ми е, че просто го няма.”

„Често си бием главите в стената, когато бихме могли спокойно да влезем през вратата.”

РИНГО СТАР - английски музикант, певец и актьор, роден на 7 юли 1940 г. Става член на „Бийтълс” на 16 август 1962 г, заемайки мястото на Пийт Бест на ударните инструменти. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...