„О, да, не ще загина цял, от мене ще остане кратка бележка в том четиринайсети на енциклопедията между стотици Милери и Мики Маус.”

„Истинското, имам предвид Бог, продължава да бъде необяснимо.“

„Не искам да бъда бог или герой. Просто да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого.“

„Това, което няма сянка, няма силата да живее.“

 „Историята на моята глупост ще запълни много томове.“

„Съставен съм от притоворечия, затова поезията е по-добрата форма за мен от философията.“

 „Паметта ни е детска и запазва само това, от което се нуждаем.“

„Езикът е единствената родна земя.“

„Успокойте се. Както греховете, така и добрите ви дела ще бъдат изгубени в забрава.“

„Гласът на страстта е по-добър от този на разума. Тези, които нямат страст, не могат да променят историята.“

„Целта на поезията е да ни напомни колко трудно е да останем един и същ човек.“

„Истинският враг на човечеството е генерализацията.“

„Всички копнеем за най-голямата мъдрост, но накрая разчитаме само на себе си.“

„Иронията е славата на робите.“

 „Хората се хващат за илюзии, когато няма за какво друго да се държат.“

„Каква поезия е тази, която не спасява нации и народи?“

„Въпреки това влюбването не е същото като да умееш да обичаш.“

„Истинският опиум за хората е вярата в нищото след смъртта – огромната утеха от мисълта, че няма да бъдем съдени за всичките ни предателства, алчност, малодушия и убийства.“

„Когато писател се роди в едно семейство, това семейство е свършено.“

---

„Бих искал да покажа, че животът в страните, които се оказаха в границите на Източната империя, крие в себе си множество тайни. Всеки път, когато мисля за новата обществена система, която ми беше съдено да позная, изпитвам изумление…

 „Как човек може да бъде персиец?“ – пита Монтескьо, желаейки да изрази мисловната нагласа на парижаните, съмняващи се, че някакъв друг вид цивилизация освен тази, която те познават, е изобщо възможна. „Как може да се живее и да се мисли в страните на сталинизма?“ се питат мнозина днес. С една дума, това е повод да бъде изследвано как се приспособява към необикновени условия човешкото същество“.

---

„Каквито и да са причините за злото, самата същност на света е страданието – на човека и на всички живи същества. Да живееш означава да си белязан от смъртта и тъкмо нейната неизбежност лежи в сърцевината на християнството. Ето защо предмет на размишления не трябва да бъде наказанието или заслугите, а крехкостта на човека, така неизмерима.”

---

Съгласие

Късно настъпи за него времето на смирено

съгласие със себе си. „Да – каза си. –

Бях създаден да бъда поет

и нищо повече. Наистина нищо

извън това не умеех. Изпитвах голям срам,

но не можех да променя предопределението”.

Поетът: този, който непрекъснато мисли за нещо друго.

Неговата разсеяност докарва близките му до отчаяние.

Може би дори е лишен от човешки чувства.

Но в крайна сметка защо не?

В човешкото многообразие мутацията, вариантът

също са нужни. Да навестим поета

в малкия му дом в извехтялото предградие,

където отглежда зайци, спретва билкови отвари

и записва на лента херметични стихове.

ЧЕСЛАВ МИЛОШ – полски писател, преводач и критик, роден на 30 юни 1911 г. През 1980 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. През 30-те години дебютира със стихосбирките „Три зими“ и „Поема за застиналото време“. Документалната му  книга „Поробеният разум” се смята за едно от най-силните антисталинистки изследвания. Тя става причина да емигрира. През 1961 г. става преподавател по славянски езици и литература в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1970 г. получава американско гражданство. След падането на „желязната завеса”, посещава Полша и започва да живее по няколко месеца в годината в Краков. През 1989 г. получава Националния медал за изкуство на САЩ и докторска титла в университета „Харвард”.

Умира на 14 август 2004 г. в Краков.

Източник: goodreads.com