„За да се твори, е необходима някаква динамична сила, а има ли по-могъща от любовта?”

„Нима благодарение на една единствена любов не разбираме същността на живота?”

„Композиторите и нотите са прикрепени един към друг – това е всичко.”

„Аз изобретявам музика.”

„В  моя живот на композитор аз се учех главно от собствените си грешки, а не от източници на мъдрост и знания.”

„Моята музика я разбират най-добре децата и животните.” 

„Истинският композитор през цялото време мисли за работата си. Той невинаги си дава сметка за това, но го разбира по-късно, когато внезапно научава, че трябва да продължи.”

„Както апетитът идва с яденето, така и работата носи вдъхновение, дори когато то не се е забелязвало в началото й.”

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

„Неизмеримо повече предпочитам женското общество пред мъжкото.”

„Добрият композитор не подражава – той краде.”

ИГОР СТРАВИНСКИ – руски композитор, роден на 17 юни 1882 г. Оставя дълбока следа в музиката през ХХ век, той е създателят на неокласицизма в музиката. През по-голямата част от живота си живее в чужбина – първо в Париж, после в Швейцария, а накрая в САЩ. Негов близък приятел е Сергей Дягилев – основателят на една от най-прочутите руски балетни трупи в света. За него той пише балетите „Жар птица”, „Петрушка” и „Пролетно тайнство”.  Работил е в Холивуд, преподавал е в Харвард. Умира на 6 април 1971 г. в Ню Йорк, но е погребан във Венеция до Дягилев. 

 

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.