„Не всеки, който може да пише стихове, е поет.”
„Няма гений без щипка лудост.”
„Остави целувката на чашата и аз няма да търся виното.”
„Истинското щастие не се състои в това да имаш много приятели, а те да си струват и да правиш правилния избор.”
„Езикът представя най-добре един човек – говори, за да те видя!”
„Паметта, от всички сили на ума, е най-деликатна и чуплива.”
„Добрите хора са звездите и планетите на епохите, в които и живеят, и оцветяват нашите времена.”
„Той ще загуби по-скоро последния си приятел, отколкото последната си шега.”
„Да говориш и да говориш добре са две различни неща. Глупакът може да говори, но казва нещо само мъдрият.”
„Похвалите, подобно на златото и диамантите, имат цена само тогава, когато те са редки.”
„Амбицията прави робите по-верни от нуждата.”
„Любовта без уважение е мимолетна и непостоянна, уважението без любов - хладно и немощно.”
„Няма по-голям ад от това да бъдеш затворник на страха.”
„Бъбривост е болест на възрастта.”
„Честта е добра брошка, която човек трябва да носи на шапката си по всяко време.”
„Излишната смелост е също порок, както и излишният страх.”
„Този, който се учи единствено от себе си, има глупак за учител.”
„Късметът пази глупаците.”
„Пази ме от тиранина, но най-вече от ласкателя.”
„Страхът да се постъпи позорно е мъжество.”
БЕНДЖАМИН „БЕН” ДЖОНСЪН - английски поет, литературен критик, драматург и актьор, роден на 11 юни 1572 г. Има сериозен принос за развитието на английската поезия и комедия. Съществуват много легенди за съперничеството му с Шекспир. Английската критика го поставя непосредствено след Ейвънския бард заради влияно, което оказва върху драматургията. Известни негови пиеси са „Every Man in His Humour”, „Volpone, or The Foxe”, „The Alchemist” и „Bartholomew Fayre: A Comedy”.
Умира на 6 август 1637 г.