„Характер, който в живота обикновено се нарича приятен, е съставен от вежливост и фалш.”
„Да грешиш е човешко, да прощаваш – божествено”.
„Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.”
„Повечето жени нямат характер: те са или блондинки, или брюнетки; това е най-добрият способ да ги различаваме.”
„Най-сериозните хора са най-доверчиви.”
„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”
„Болестта е един вид преждевременна старост."
„Няма микроскоп с такова увеличение като очите на човек, любуващ се на себе си.”
„Във всеки човек има точно толкова суета, колкото ум не му достига.”
„Нашите възгледи са като часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.”
„И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина.”(надпис на родната къща на Исак Нютон)
„Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват.”
„Най-голямото щастие е на върха на добротата.“
„Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.“
„Ниско образованият е опасен.“
"Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват."
АЛЕКСАНДЪР ПОУП - – английски поет и писател, роден на 21 май 1688 г. Смятан е най-великия английски поет на XVIII век и най-великия английски сатирик. Като дете е застигнат от „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). На 12 години остава сирак. Известен е с литературните си спорове, никога не е имал близки приятели. 17-годишен е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Превежда „Илиада” и „Одисея”, но без особен успех. Издавал е Шекспир, но отново без успех. В края на живота си пише сатирични и нравствени стихотворение. Изключително критичен е към себе си.
Умира на 30 май 1744 г. Той е вторият най-често цитиран автор в Оксфордския речник. Първият е Шекспир.
