„Характер, който в живота обикновено се нарича приятен, е съставен от вежливост и фалш.”

„Да грешиш е човешко, да прощаваш – божествено”.

„Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.”

„Повечето жени нямат характер: те са или блондинки, или брюнетки; това е най-добрият способ да ги различаваме.”

„Най-сериозните хора са най-доверчиви.”

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

„Болестта е един вид преждевременна старост."

„Няма микроскоп с такова увеличение като очите на човек, любуващ се на себе си.”

„Във всеки човек има точно толкова суета, колкото ум не му достига.”

„Нашите възгледи са като часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.”

„И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина.”(надпис на родната къща на Исак Нютон)

„Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват.”

„Най-голямото щастие е на върха на добротата.“

„Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.“

„Ниско образованият е опасен.“

"Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват."

АЛЕКСАНДЪР ПОУП - – английски поет и писател, роден на 21 май 1688 г. Смятан е най-великия английски поет на XVIII век и най-великия английски сатирик. Като дете е застигнат от „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). На 12 години остава сирак. Известен е с литературните си спорове, никога не е имал близки приятели. 17-годишен е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Превежда „Илиада”  и „Одисея”, но без особен успех. Издавал е Шекспир, но отново без успех.  В края на живота си пише сатирични и нравствени стихотворение. Изключително критичен е към себе си.

Умира на 30 май 1744 г. Той е вторият най-често цитиран автор в Оксфордския речник. Първият е Шекспир.