„Нашият спомен гроб няма, нашите сълзи нямат сестри!”

„Сит е на думи светът!”

„Ако изгубиш пари – изгубил си нищо! Ако изгубиш чест – изгубил си нещо! Ако изгубиш вяра – изгубил си всичко!”

„Душата ми не е модерен ресторант, за да голяят в нея разни дами. Не искам аз тъй гордия талант да похабя в разни лични драми.”

„На тоя свят за мач и вкусничка чорба не съм дошъл!”

„Към бреговете на нови столетия ний сме едно поколение-мост!”

„Човекът е човек, когато е на път!”

„Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден.”

„Запад, сложи си монокъла и виж колко богата е мойта страна!”

„Добре, че има детство, което да твърди, че хората не се раждат зли на този свят. В живота правех зигзаги, та нали и морският бряг е на зигзаг."

 ---

Когато се наливаха основите

Ще догоряват залези и хора,

и спомени, и чувства, и мечти:

ще отцъфтят салкъмите на двора,

вечерник в клоните ще зашепти.

 

Живота своето от нас ще вземе

и весело ще пей като капчук,

когато за наследници след време

ще дойдат нашите потомци тук.

 

Сърцата си пак в песни ще разказват

и пак ще вият птичките гнезда,

и все така на майчината пазва

ще грее златна рожбица звезда.

 

Ще има пак синчец и теменуги

и погледът им син ще бъде пак -

но хората ще бъдат вече други

и друг - денят на бащиния праг.

 

Дали ще им разкаже с памет свежа

историята или ще мълчи

как избуяваше у нас надежда,

поливана от плачещи очи...

 

Как в път, омълнен с бойни урагани,

последна бомба сменяхме с кураж,

как после из кофражи радостта ни

израстваше етаж подир етаж...

 

Как двадесет и пет годишни бяхме,

а нашата коса се посребри,

как не за дребно щастийце вървяхме

по първата роса в зори...

 

Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

 

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!

 

Жребий

 Знам, няма и не вярвам в орис,

но вечна болка пари в мен.

Сърцето ми е пълно с горест -

за горест сякаш съм роден,

 

Преминал в жажда през пустини,

чист извор нийде не съзрях. -

На двадесет и шест години

аз цял век вече изживях.

 

Горчилка пих, горях в тревоги,

интрига дните ми смрачи -

затуй и плачещи, и строги

сега са моите очи.

 

Ех, младост! - всичко преживяла,

вървяла в мрак и светлина,

на цял свят горестта събрала -

ти само радост не позна!

ПЕНЬО ПЕНЕВ – поет и журналист, роден на 7 май 1930 г. Известен е като „Поета с ватенката”. Работил е във в. „Димитровградска правда“. Бил е редактор във в. „Стършел“. За пръв път печата през 1947 г., но поради липсата на „пробивност“ и „адаптивност“ остава встрани от издателствата, където за негова сметка шестват посредствеността и партийната лоялност. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956), „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“(1959) и „Стихотворения“ (1961, посмъртно). Разочарован от социалистическата действителност, се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №18 на хотел „Москва“ в Димитровград. През 1970 г. общината в Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.