„Човек, който не знае и не прави нищо добро за отечеството си, той е подобен на едно безсловесно животно, което живее на света само и само да се прехрани!”

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

"С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога."

„Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!”

„Вероизповедният въпрос е днес за нас най-голямото дело, което трябва да занимава всекиго българина. Борбата пак започва, борба, която ще реши победата, борба, от която зависи смъртта или животът на българската народност!”

„Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си!"  - из „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите",1863

"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…"

"Всякога Русия ни е лъгала."

---

Храбри в старост ти, народе,

тяжко носиш днес иго!

Свобода т' изчезн' отиде,

турско те налегна зло.

 

Царски с' изгуби престоли!

Слава твоя потъмня!

Турчин сяйност т' оголи,

небо твое помрачня!

 

Светло слънце теб' е мрак,

в бедности покрит мъгла,

в поле ти извена злак!

Черна гони те Веда!

 

Пъклен враг всезлодей

горко теб' озлоблил,

грък духовник чародей

с татул те напоил!

 

Скверни хулници владици

книжнина т' изгорили!

Гнуснии фенерски гьрци

в' недра ти с' угнездили!

 

Пият твоя кръв немилно

усойки змии зли!

Лъжат в' бож' име безстидно

терски четници софти!

 

Да затрият цял народ

фенерлии лукави,

проклет и безчестен род

ищат гърци злобливи!

 

Чада в странств' ако седят

от предателств' изгнана!

Майце венец плетат

от цветя всезелена!

 

Прийми, любезни роде,

първий трудец сей,

знак любовен нека бъде,

сърца ревност кто грей!

 

За народно общо благо

много е претърпяло!

Всяко мирско мило драго

радостно прежаляло!

 

На вся моя недостатки

добросклонен ми бъди!

С' речи искрени и милки

дело мое осъди!

 

Друга аз не ща награда!

Твоя само успехи!

Вечна моя са наслада

дни весели и тихи!

 

Време иде, време бежи,

векове са крилати!

Полза има кой можи

с разум да се захвати!

 

С чистая любов народна,

с постоянство, с решенье,

мъжка душа благородна

всяко махв' угнетенье!!!

 

Мъдрост с храброст задружно,

два качества велика,

всяко дело мъчно, важно

лесно вършат от века!

 

Человеци кто с' успели

с вежество и юнашство

дела да са управляли,

слава имат в потомство!

 

Мъдреци са храми двигли

с чест божествена стари.

Торка бога са славили

вси народи ратари!

 

Вечно са непобедена

мъдрост с храброст в едино

дружество съединена!

Слави се то предивно!

 

Благое не губи време,

правда твоя си ищи!

Друго да не доде бреме

 и надежд' осуети!

Из "Горски пътник"

ГЕОРГИ РАКОВСКИ - революционен демократ, масон, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 2/14 април 1821 г. Истинското му име е Съби Попович. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско иго. Умира на 9 октомври 1867 г.

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

Шарл Перо, френски писател, роден на 12 януари преди 397 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…