„Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

„Не съм човек, който може да не прави нищо. Много е отегчително.”

„Обичам да пея с дъщеря ми. Партнирането на майка и дъщеря е много любопитно.”

„Всеки е роден със звука, малко или много. И този звук може да бъде развиван. Не говоря за вокална техника, нито за това как да се пее. Става дума за това как да се произвежда звук.”

„Няма по-голяма награда от това да даваш.”

„Имам голямо сърце.”

„До моя край – до края на моя живот или на моя глас.”

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

„Когато певецът наистина чувства и усеща за какво е музиката, думите му автоматически зазвучават правдиво.”

МОНСЕРАТ КАБАЙЕ – най-известното испанско сопрано, родена на 12 април 1933 г. в Барселона. В дългия си сценичен живот е изпълнила огромно многообразие от роли на Росини, Белини, Доницети, Верди и останалите класици. Тя се записа и в историята на рокмузиката, след като пя хита „Барселона” заедно с вокала на „Куин” Фреди Меркюри (1946 - 1991). 

Умира на 6 октомври 2018 г.

 

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...