„Когато майка ми била в положение на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но започват родилните мъки. Тя се сбъркала какво да прави при това положение – започнала бърже да ги прибира, задява се с тях, макар че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”.

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е!"

„За ролите си полагам големи усилия и труд. Често пъти сънят ми е неспокоен. Понякога дори ставам нощно време и търся образа. Всяка нова роля за мене е родилна мъка. Но когато мъката премине, отново настъпва желание за ново раждане."

---

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

„Народният артист Кръстьо Сарафов винаги е бил за мене нещо повече от артист. Вдъхновен учител, който ми е разкривал тайните на голямото театрално изкуство. От 25 години слушам неговите мъдри слова и мога да кажа, че те са имали огромно въздействие върху моята актьорска природа. За него се е създала легенда, че мъчно е изучавал своите роли. Може би това да е вярно, но още по-вярно е, че Сарафов, за да се добере до най-малката подробност на даден образ, в театъра, на улицата, говореше само за образа, който упорито преследваше.За мене Кръстьо Сарафов, независимо от неговата голяма дарба, е олицетворение на рядко трудолюбие. Той обича като никой друг от нас своето призвание.”из спомените на актьора Иван Димов

---

Многоуважаеми колега Кръстьо Сарафов,

Петдесет години на сцената, това е рядка, изключителна дейност, както е рядък и изключителен твоя талант.

Пиеса, в която ти си участвал, не може да няма успех; зрител, който те е видял и в най-малка роля, не може да не си отиде възхитен, и до края на живота си да не помни образа, който ти си запечатал в неговата памет. Твоето голямо изкуство е толкова по-ценно, че ти си син на нашата малка България, в която са малко големите хора, от които си ти.

Много и най-разнообразни са ролите, които ти изигра на тази сцена, така живи и кръвни, са образите, които създаде в продължение на тия 50 години, че те ще останат завинаги в паметта на нашите съвременници и за тях ще се приказва още много – много години.

Ние ликуваме заедно с теб сега, ние се радваме на твоя гений защото ни е скъп, и ти пожелаваме още много години здраве, сила и воля, да доживееш и 75-годишен юбилей.

България е прочута със столетници. Нека се прочуе е и със 100-годишни юбиляри.

От колегите при Народния театър – София

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. 

КРЪСТЬО САРАФОВ – български актьор, роден на 6 април 1876 г. в село Либяхово (Илинден). Дебютира през 1899 г. в театър „Сълза и смях“ в Гоголевия „Ревизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър. Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов). Председател е на Съюза на артистите в България от 1924 до 1925 г., носител е на много държавни отличия, удостоен е със званието „народен артист". Освен на големи български сцени, той играе в малки градове и села, навсякъде, където е канен. През 1951 г. по случай 75-годишния му юбилей Държавното висше театрално училище е наречено на негово име. Умира на 27 август 1952 г. в София.

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман