„Заслужи мечтата си.”

„Социалната критика започва с граматика и повторно утвърждаване на значенията.”

„Цивилизация, която отрича смъртта, си отива, отричайки и живота.“

„Човекът не е това, което е, а това, към което се стреми.“

„Телата са йероглифи. Всяко тяло е еротична метафора, и значението на всички тези метафори е само едно – смърт.“

„Да се бориш със злото е да се бориш със себе си.“

„Любовта е опит да проникнеш в друго същество, но той е успешен само, ако предаването е взаимно.”

„Самотата е най-характерното от човешките състояния. Човекът е единственото същество, което знае, че е само.”

 „Изкуството е откритие на естетиката, която пък е откритие на философите. Това, което наричаме изкуство, е игра.”

„Човек не говори, защото мисли, а мисли, защото говори.”

„Ние сме обречени да убиваме времето, затова умираме малко по малко.”

„Мъдростта не почива нито в неизменността,  нито в промяната, а в диалектиката между двете.”

„Писателите са просяците на западното общество.”

„Отвъд себе си, някъде, аз чакам своето пристигане.”

„Не вярвам, че има опасни писатели. Опасността на някои книги се крие не в самите книги, а в емоциите на техните читатели.”

„Самооткриването е преди всичко осъзнаването, че сме сами.”

„Без демокрация свободата е химера.”

„Няма нищо по-естествено от сексуалното желание.”

„Щом можем да говорим, значи можем да превеждаме.”

„Това, което отличава изкуството от различни периоди, е критиката.”

ОКТАВИО ПАС - мексикански писател, поет и дипломат, роден на 31 март 1914 г. Учи в САЩ и в Испания право и литература, без да се дипломира. Дебютира с „Дива луна” (1933). Известност му носи първата му прозаична книга „Лабиринтът на самотата”. Носител е на Нобелова награда за литература през 1990 г. Автор на над 40 книги. На български са издадени „Вълни от зрак. Маймуната граматик”, (1994, изд. “Нов Златорог”) избрана поезия в превод на Рада Панчовска; „Двойният пламък. Любов и еротизъм” (1998, изд. “Фабер”) и др. През 2008 г. са издадени и „Писма до Томас Сеговия”. Умира на 19 април 1998 г.