„Заслужи мечтата си.”

„Социалната критика започва с граматика и повторно утвърждаване на значенията.”

„Цивилизация, която отрича смъртта, си отива, отричайки и живота.“

„Човекът не е това, което е, а това, към което се стреми.“

„Телата са йероглифи. Всяко тяло е еротична метафора, и значението на всички тези метафори е само едно – смърт.“

„Да се бориш със злото е да се бориш със себе си.“

„Любовта е опит да проникнеш в друго същество, но той е успешен само, ако предаването е взаимно.”

„Самотата е най-характерното от човешките състояния. Човекът е единственото същество, което знае, че е само.”

 „Изкуството е откритие на естетиката, която пък е откритие на философите. Това, което наричаме изкуство, е игра.”

„Човек не говори, защото мисли, а мисли, защото говори.”

„Ние сме обречени да убиваме времето, затова умираме малко по малко.”

„Мъдростта не почива нито в неизменността,  нито в промяната, а в диалектиката между двете.”

„Писателите са просяците на западното общество.”

„Отвъд себе си, някъде, аз чакам своето пристигане.”

„Не вярвам, че има опасни писатели. Опасността на някои книги се крие не в самите книги, а в емоциите на техните читатели.”

„Самооткриването е преди всичко осъзнаването, че сме сами.”

„Без демокрация свободата е химера.”

„Няма нищо по-естествено от сексуалното желание.”

„Щом можем да говорим, значи можем да превеждаме.”

„Това, което отличава изкуството от различни периоди, е критиката.”

ОКТАВИО ПАС - мексикански писател, поет и дипломат, роден на 31 март 1914 г. Учи в САЩ и в Испания право и литература, без да се дипломира. Дебютира с „Дива луна” (1933). Известност му носи първата му прозаична книга „Лабиринтът на самотата”. Носител е на Нобелова награда за литература през 1990 г. Автор на над 40 книги. На български са издадени „Вълни от зрак. Маймуната граматик”, (1994, изд. “Нов Златорог”) избрана поезия в превод на Рада Панчовска; „Двойният пламък. Любов и еротизъм” (1998, изд. “Фабер”) и др. През 2008 г. са издадени и „Писма до Томас Сеговия”. Умира на 19 април 1998 г.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

"Изчезна срамът в обществото. Модерно е да си правиш сам имидж, да си създаваш образ. Не е вече чудно никому, че по телевизията един човек говори за себе си със суперлативи."

Ицко Финци, български актьор, роден на 25 април преди 92 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.