„Заслужи мечтата си.”
„Социалната критика започва с граматика и повторно утвърждаване на значенията.”
„Цивилизация, която отрича смъртта, си отива, отричайки и живота.“
„Човекът не е това, което е, а това, към което се стреми.“
„Телата са йероглифи. Всяко тяло е еротична метафора, и значението на всички тези метафори е само едно – смърт.“
„Да се бориш със злото е да се бориш със себе си.“
„Любовта е опит да проникнеш в друго същество, но той е успешен само, ако предаването е взаимно.”
„Самотата е най-характерното от човешките състояния. Човекът е единственото същество, което знае, че е само.”
„Изкуството е откритие на естетиката, която пък е откритие на философите. Това, което наричаме изкуство, е игра.”
„Човек не говори, защото мисли, а мисли, защото говори.”
„Ние сме обречени да убиваме времето, затова умираме малко по малко.”
„Мъдростта не почива нито в неизменността, нито в промяната, а в диалектиката между двете.”
„Писателите са просяците на западното общество.”
„Отвъд себе си, някъде, аз чакам своето пристигане.”
„Не вярвам, че има опасни писатели. Опасността на някои книги се крие не в самите книги, а в емоциите на техните читатели.”
„Самооткриването е преди всичко осъзнаването, че сме сами.”
„Без демокрация свободата е химера.”
„Няма нищо по-естествено от сексуалното желание.”
„Щом можем да говорим, значи можем да превеждаме.”
„Това, което отличава изкуството от различни периоди, е критиката.”
ОКТАВИО ПАС - мексикански писател, поет и дипломат, роден на 31 март 1914 г. Учи в САЩ и в Испания право и литература, без да се дипломира. Дебютира с „Дива луна” (1933). Известност му носи първата му прозаична книга „Лабиринтът на самотата”. Носител е на Нобелова награда за литература през 1990 г. Автор на над 40 книги. На български са издадени „Вълни от зрак. Маймуната граматик”, (1994, изд. “Нов Златорог”) избрана поезия в превод на Рада Панчовска; „Двойният пламък. Любов и еротизъм” (1998, изд. “Фабер”) и др. През 2008 г. са издадени и „Писма до Томас Сеговия”. Умира на 19 април 1998 г.
