„Човекът е фантазиращо животно. Историята на разума е история на етапите, през които е минало опитомяването на нашето необуздано въображение.“
„Човекът е животно, на което само излишното му е потребно. Техниката е произвеждане на излишното – и днес, и в палеолитната епоха.“
„Човекът няма природа, има история.“
„Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания. ”
„Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично. ”
„Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща, после – усещания, накрая – идеи. ”
„Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата откровение, нито от чистия разум. ”
„Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт. ”
„Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба. ”
„Интелектуалецът е пиян по рождение. ”
„Истинската любов е само опит да се разменят две самоти. ”
„Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините. Същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха.”
„Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци, такива, които смятат, че са били, и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които с благородно намерение са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.”
„Невярна е всяка перспектива, която се представя като единствено възможна. Големите системи на философията също не са всеобщо валидни картини на света, а очертават индивидуалния хоризонт на своя създател. Само ако сме в състояние едновременно да обхванем тези единични перспективи, бихме могли да се доближим до абсолютната истина в безкрайното й многообразие - така както я притежава Бог. ”
„…Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники от всякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока…”
ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ - испански философ, социолог и есеист, роден на 9 май 1883 г. Твори през първата половина на ХХ век, когато Испания се носи между монархизма, републиканството и диктатурата. Наричат философията му "философия на живота", която "се състои от отдавна скрити начала в прагматичната метафизика, вдъхновявана от Уилям Джеймс, и с общ метод от реалистичната феноменология, имитираща Едмунд Хусерл, която служи както на протоекзистенциализма му (преди появата на Мартин Хайдегер) и реалистичния му историцизъм, който е сравняван с Вилхелм Дилтай и Бенедето Кроче." Считан е за един от най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея - „Бунтът на масите“, „Мисли за Европа“. Умира 18 октомври 1955 г.
