„Душата на човека се проявява в неговите дела."

„Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода. Притежанието не ме интересува.”

„Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.”

„За верния приятел никога не може да се направи твърде много.”

„За да имате основания за творчество, трябва самият ви живот да бъде съдържателен.”

„Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта.”

„Колко велико призвание е да проправяш път за непонятните истини и новите мъжествени идеи.”

„Лошите времена пораждат лоши мисли.”

„Моля, не употребявайте тази чужда дума "идеал". Кажете го просто, по нашенски: "лъжа".”

„Най-подлото престъпление е злоупотребата с доверието на приятеля.”

„Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението.”

„Побеждава този, който бие противника с неговите собствени оръжия.”

„Страхливостта в своя възход се обръща в жестокост.”

„Хиляди думи оставят по-малка следа, отколкото споменът за една постъпка.”

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

„Щастлива е жената, която притежава мъжество.”

„Никога не бива да си обуваш най-хубавите панталони, когато излизаш да се биеш за свободата и истината.“

„Вечно съм във война с лъжата, по-стара от света, че мнозинството винаги е право.“

„Прекалено висока цена е да плащаш с живота си само защото си се родил.“

„Мнозинството винаги греши. Малцинството рядко е право.“

ХЕНРИК ИБСЕН – норвежки драматург, роден на 20 март 1828 г. Наричан е „баща на съвременната драма“ и е най-често поставяният класически автор след Уилям Шекспир. Творческата му активност се простира върху 5 десетилетия. Има огромен принос към съвременната театрална сцена с внесената от него критичност и свободно изследване на житейските обстоятелства и проблемите на морала. Той отправя предизвикателство към съвременниците си, разбивайки илюзиите им. За него Бърнард Шоу казва: “Ибсен запълва липсата, оставена от Шекспир.”

Умира на 23 май 1906 г.