„Животът е само кратък период от време, през което сме живи.”
„Пътят към ада е постлан с прогресивни дела.”
„Старостта не е битка. Старостта е клане.”
„Евреин с живи родители е 15-годишно момче и ще си остане 15-годишно момче, докато не умре.”
„Той беше научил най-лошия урок, на който учи животът – че няма смисъл.”
„Колко лесен е животът, когато е лесно, и колко труден е, когато е трудно.”
„Най-добрите читатели се обръщат към фикцията, за да се освободят от всички шумове.”
„Единствената мания, която всеки иска, е любов.”
„Удоволствието не е да притежаваш човека, а да имаш с кого да се състезаваш.”
„Литературата дава навик на ума, който е изчезнал. Той се нуждае от тишина, изолация и концентрация в присъствието на енигматични неща.”
„Щом дойдох в Ню Йорк, осъзнах, че той събужда възможностите.”
ФИЛИП РОТ - американски писател, роден на 19 март 1933 г. Още с първата си книга „Сбогом, Колумб“ печели Националната награда за художествена литература през 1959 г. „Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през 90-те години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата „ПЕН/Фокнър“ за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата „Пулицър“ за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда „ПЕН/Фокнър“, както и британската награда „У. Х. Смит“ за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златният медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.
