„Славата - това е маска, която разяжда лицето.”

 „Това, което предлага изкуството, е пространство – глътка въздух за духа”

„Лидерът е този, който заради лудост или от добро доброволно поема върху себе си бедата на народа. Малцина са тези безумци...”

 „Най-живи сме, когато сме влюбени.”

„Преживяваме всеки момент освен последния.”

„Творческият елемент е един плюс към всекидневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре.”

"Без възможността мечтите да се сбъдват природата не би ни подтиквала към тях.”

„Ако възрастните не говорят с децата, спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари.”

„Американците имат рефлекса да уважават новото, независимо какво им струва.”

„Всеки брак съдържа аристократ и селянин, учител и ученик.”

„Както за мъжете, така и за жените, телата на противоположния пол са сигнали за това какво трябва да правим, това са знаци за нашите необходимости.”

„Огромна част от американския живот е да караш донякъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си отишъл.”

„Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.”

ДЖОН ЪПДАЙК – американски писател, роден на 18 март 1932 г. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с къси разкази, освен това поезия, литературна критика и детски книжки. Става популярен с романите си „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Носител е на две награди „Пулицър”. 9 от романите му са филмирани. Умира на 27 януари 2009 г.

Най-известните му книги са публикувани на български.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.