„В затвора човек си обещава правото на живот.“

„Деца и невинност е едно и също.“

„В края на краищата пътят трябва да води към целия свят.“ 

„Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.“

„Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.“

„Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса.“

„Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.“

„Всичко ми принадлежи, защото съм беден.“

„Ще се оженя за моите романи и ще имам кратки разкази вместо деца.”

„Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим.”

„Аз се снимах анфас и приличах на 30-годишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му.”

„Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове…”

„Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите 50 долара в джоба.”

„Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги.”

„Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.”

„Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него.”

„Единствената истина е в музиката.“

„Няма къде да се отиде, освен навсякъде.“

„Великите постижения не се постигат от тези, които се подчиняват на тенденциите, модата и общественото мнение.“

„Животът трябва да бъде богат и пълен с любов. Иначе не е добър за никого.“

„Не искам да спя. Има толкова по-интересни неща за правене.“

„Моята грешка не е в нещата, които обичам, а че не мога да ги контролирам.”

„Моят свидетел е празното небе.”

„По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.”

„Не можеш да научиш стария маестро на нова мелодия.”

„Харесвам прекалено много неща и постоянно скачам между една или друга падаща звезда, докато не падна.”

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

„Щастието се състои в това да осъзнаеш, че всичко е един голям, странен сън.”

„Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят. Използвай поезия.”

„Къщите са пълни с неща, които събират прах.”

„Това е историята на Америка. Всеки прави това, което си мисли, че трябва да прави.”

„Защото накрая няма да си спомняш времето, в което си работил в офиса или си косил ливадата си. Изкачи проклетата планина.”

„Мечтите са тези, които свързват хората.”

„Клишетата са баналности, а баналностите са верни.”

„Къде отиваш, Америка, в лъскавата си кола през нощта?”

„Нямам какво да предложа, освен собствената си обърканост.”

 „Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше. Който иска, нека си ги има всички Пийчиси и Бетини, и Мерилута, и Рити, и Камий, и Инеси на този свят; но това е момичето за мен, моят тип женска душевност и аз й го казах.”

ДЖАК КЕРУАК - американски писател, поет и художник, роден на 12 март 1922 г. Смятан е за един от най-важните автори на САЩ. Спонтанният му и открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън. Той е иконата на бийтпоколението. Най-известните му творби са „По пътя” и „Бродягите на дхарма”. Умира  21 октомври 1969 г. от цироза на черния дроб, причинена от дълги години злоупотреба с алкохол. Погребан е в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор по литература от университета в града.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...