„В затвора човек си обещава правото на живот.“

„Деца и невинност е едно и също.“

„В края на краищата пътят трябва да води към целия свят.“ 

„Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.“

„Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.“

„Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса.“

„Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.“

„Всичко ми принадлежи, защото съм беден.“

„Ще се оженя за моите романи и ще имам кратки разкази вместо деца.”

„Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим.”

„Аз се снимах анфас и приличах на 30-годишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му.”

„Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове…”

„Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите 50 долара в джоба.”

„Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги.”

„Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.”

„Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него.”

„Единствената истина е в музиката.“

„Няма къде да се отиде, освен навсякъде.“

„Великите постижения не се постигат от тези, които се подчиняват на тенденциите, модата и общественото мнение.“

„Животът трябва да бъде богат и пълен с любов. Иначе не е добър за никого.“

„Не искам да спя. Има толкова по-интересни неща за правене.“

„Моята грешка не е в нещата, които обичам, а че не мога да ги контролирам.”

„Моят свидетел е празното небе.”

„По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.”

„Не можеш да научиш стария маестро на нова мелодия.”

„Харесвам прекалено много неща и постоянно скачам между една или друга падаща звезда, докато не падна.”

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

„Щастието се състои в това да осъзнаеш, че всичко е един голям, странен сън.”

„Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят. Използвай поезия.”

„Къщите са пълни с неща, които събират прах.”

„Това е историята на Америка. Всеки прави това, което си мисли, че трябва да прави.”

„Защото накрая няма да си спомняш времето, в което си работил в офиса или си косил ливадата си. Изкачи проклетата планина.”

„Мечтите са тези, които свързват хората.”

„Клишетата са баналности, а баналностите са верни.”

„Къде отиваш, Америка, в лъскавата си кола през нощта?”

„Нямам какво да предложа, освен собствената си обърканост.”

 „Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше. Който иска, нека си ги има всички Пийчиси и Бетини, и Мерилута, и Рити, и Камий, и Инеси на този свят; но това е момичето за мен, моят тип женска душевност и аз й го казах.”

ДЖАК КЕРУАК - американски писател, поет и художник, роден на 12 март 1922 г. Смятан е за един от най-важните автори на САЩ. Спонтанният му и открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън. Той е иконата на бийтпоколението. Най-известните му творби са „По пътя” и „Бродягите на дхарма”. Умира  21 октомври 1969 г. от цироза на черния дроб, причинена от дълги години злоупотреба с алкохол. Погребан е в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор по литература от университета в града.

 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...