„Хората не се променят – само нещата.“
„Прекалената непорочност е нечовешка.“
„Има само две важни неща – любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, защото всичко останало е грозно.“
„Тази история е вярна, защото аз я измислих.“
„Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства.“
„Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.“
„През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.“
„Хуморът е учтивостта на отчаянието.“
„Отлагането е прелюдия в минорна тоналност.“
„Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.“
„Дойдоха и издънките от клона на Микьо, та се натрупа внушителен брой от неуточнения вид особи, обобщавани под съвкупното наименование „роднини“.
„Слънцето полагаше върху всичко ясния си поглед с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе широко ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.“
„Микьо беше в състояние да отврати дори пръч. В рамките на два месеца вече беше прогонил трийсет и седем секретарки и без благотворното обаждане на президента, което до известна степен го бе обезвредило, бройката щеше да е несравнимо по-висока.“
„Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.“
„Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно.“
„Всеки изход е вход от другата страна.“
„Читателите са различни. Ето защо има повече лоша литература, отколкото добра.“
БОРИС ВИАН - френски писател, поет, музикант, критик, преводач и инженер, роден на 10 март 1920 г. Първите си романи пише за забавление на приятелите си. През 1945 година, под влиянието на Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто, започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан, чиито автор е уж преводач на измислен от него самия американски писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри” и „Мадамите не чактисват”. Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал - издателят на „Съливан” е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът. Това е литературният край на Върнан Съливан, но не и на Борис Виан, който междувременно вече подписва със собственото си име и романите „Есен в Пекин” и „Пяната на дните”. Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значителни романа – „Червената трева” и „Сърца за изтръгване”. Виан сеизявява и като драматург, a първата му пиеса "Всички в екарисажа" е поставена в 1950 г. Играят се и други негови произведения, като творчеството му най-често бива причислявано към театър на абсурда. Изявява се и в музиката. Неговите песни са изпълнявани от братята Шарло, Жак Ижлен, Антоан, Рокин Ребелс, „Сю и Саламандрите”, Мишел Жонаш, Серж Генсбург, Ив Симон, Жан-Луи Обер, „Блуз Тротоар”, Ламбер Вилсон, Бернар Лавилие, Колюш, Анри Салватор, Магали Ноел и др.
Умира на 23 юни 1959 г.
