„Аз съм най-превежданият автор след Ленин, Лев Толстой, Максим Горки и Жул Верн. Всички те са мъртви, така че…“

„Писателите искат имената им да останат в историята. Аз искам пушекът да продължи да излиза от комина ми.“

„Първата глава продава една книга. Последната глава продава следващата книга.“

„Никой не започва да чете книга, за да стигне до средата.“

„Не харесвам хората. От всякакъв тип. Когато се съберат, объркват всичко и навличат само беди.“

„Героите не умират. Джон Уейн, Елвис – те не умират. В противен случаи нямаме герои. Не можеш да убиеш героя. Затова не позволявам на Майк Хамър да остарее.“

„Надутите писатели, които се взимат насериозно, никога няма да проумеят факта, че солените фъстъци винаги ще се ядат повече от хайвера.“

„Не съм луд по Стивън Кинг, но признавам, че е страхотен писател.“

„Хемингуей ме мразеше. Аз продадох 200 милиона книги, той не успя. Вярно е, че моите се продаваха за 25 цента, но…“

„Певецът губи гласа си. Бейзболистът губи ръката си. Писателят, от друга страна, трупа знание с времето и става все по-добър.“

„Ако публиката те харесва, значи си добър. За времето си дори Шекспир е бил масов автор.“

„Аз съм комерсиален писател, а не автор. Писателят печели пари. Автор беше Маргарет Мичъл – тя написа една книга.“

„Ако имах нужда от нещо друго, щях сам да го изобретя.“

 „Аз бях един от първите, които пишеха комикси, например за „Капитан Америка“. Работех с хора като Стан Лий, който впоследствие стана световноизвестен в „Marvel Comics“.

„Аз нямам фенове. Аз имам клиенти. А какви са клиентите? Приятели.“

МИКИ СПИЛЕЙНИ – американски писател, роден на 9 март 1918 г. Популярен е с криминалната си поредицата с главен герой детектив Майк Хамър. От книгите му са продадени над 255 млн. копия. Преди да започне да пише романи, прави комикси. Участва във Втората световна война, където е част от Военновъздушните сили на САЩ. На български са преведени книгите му „Костта на Голиат“, „Бърз е моят револвер“, „Тъмната уличка“ и др. Умира през 2006 г.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...