„Аз съм страхливец. Подадох се на ревността и сега тя ми яде сърцето.”

„Човешките чувства трудно се предсказват.”

„Когато е достатъчна една цигулка, не използвайте две.”

„Животът е един и аз ще го изживея.”

„Аз съм на върха, докато музиката звучи.”

„Аз живея почти изцяло вкъщи и не излизам нито с гондола, нито с карета, защото не мога да ходя от дяволското стягане в гърдите ми.” 

„Ако не харесвате това, спирам да пиша музика.” – по повод операта му „Orlando Furioso” (1727)

АНТОНИО ВИВАЛДИ – бароков композитор и цигулар, роден на 4 март 1678 г. във Венеция. Учи цигулка и композиране - вероятно под влияние на баща му, който е цигулар, двамата свирят из града. По-късно става свещеник – наричат го Рижия абат заради червеникавата му коса. Като цигулар работи в държавно сиропиталище – много от музикалните му произведения са посветени на питомците му там. Най-прочутата му творба е „Годишните времена“ - цикъл от 4 цигулкови концерта, всеки от по 3 части. Автор е на опери, кантати, концерти и църковна музика. В зрелите си години приема поръчки за написване на музикални произведения – пише кантата за сватбата на Луи ХV. През целия си живот Вивалди страда от бронхиална астма. Умира във Виена на 28 юли 1741 г. 

 

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...