"Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение."
„Простите неща се обясняват толкова сложно!”
"Човек може да се измъкне от мръсотията, само ако сам се омърси."
„Единствените, които задържат властта, са тези, които жадуват за нея.”
„Само тези, които растат, но и остават деца, са хора.”
„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”
„Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум.”
„Защо трябва да правим нещата винаги така, както са правени преди?”
„Действията говорят по-силно от думите.”
„Който не е работил в чужди земи и не е срещал чуждестранни майстори, не може да се нарече майстор. Трябват да те признаят не само у дома.”
„Да срещнеш назначен учител, който е роден за учител, е толкова рядко, колкото да срещнеш герои или светци.”
„Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.”
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете "гроги". Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина."
"Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата криза. А не липсваше и зловещото затишие пред бурята: леността, оковала сърцата, която приличаше на някаква епидемична парализа. Някои почувстваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Но бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските креслювци и тъпанджиите, които шумно превъзнасяха своята синапова хартия и отровните си вселекуващи рецепти."
ЕРИХ КЕСТНЕР – германски писател, сценарист и сатирик, роден на 23 февруари 1899 г. Той един от най-четените автори на ХХ век, които пишат на немски език. Особено популярни са детските му книги - „Емил и детективите“, „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Малкия мъж“, "Фабиан. Историята на един моралист", "Двойната Лотхен" и др. Заради хумористичните и сатиричните му произведения със социална насоченост е преследван от Гестапо, а книгите му са сред горените от нацистите на 10 май 1933 г. в центъра на Берлин пред него. През 1960 г. получава медала „Ханс Кристиян Андерсен” за автобиографията си „Когато бях малко момче”.
Умира на 29 юли 1974 година. В негова чест прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".
