„Жените са смятани за нисши същества, докато не се докажат. А мъжете се считат за висши същества, докато не покажат какви магарета са всъщност.”

„Само мъжът може да направи жената наистина женствена. Направи го така, че тя да се почувства красива и желана.”

„За съжаление, хората са свикнали да съдят за близките си по външния вид.”

„Някои знаят цената на всичко, но нямат представа за истинските ценности.” 

„Бъдещето е глина, от която можете да изваяте живота ден за ден, но миналото е нечуплива, неразрушима скала.”

„Да бъдеш беден е романтично само в книгите.“

„Разликата между патриот и бунтовник зависи от това кой е на власт в момента.“

„Всичко, което се е променяло, е временно. Ще се промени пак.“

„Смъртта е вторият най-голям страх на хората. След говоренето пред публика.“

„Когато пишеш сценарий, си сътрудничиш със 100 човека. Когато пишеш книга обаче, тя е само твоя.“

„Не пускайте лисица в кокошарника, дори да е приятелски настроена. Един ден ще огладнее.“

„Не се отказвай. Има прекалено много хора, които казват „не“ и те обезкуражават. Не ги слушай. Единственият, който може да те откаже, си ти самият“.

„Моите герои са тези, които рискуват живота си всеки ден, за да пазят света ни и да го правят по-добро място – полицаи, пожарникари и членове на въоръжените ни сили“.

„Възхищавам се на хора, които по природа са мили и честни с другите.“

„Опитай да направиш Земята по-добро място, преди да я напуснеш, в сравнение с когато си пристигнал.“

„Талантът е дар, който може да бъде даван, но и отнеман. Трябва да оценяваме това.“

„Стойността на жените е подценявана прекалено дълго време.“

 „Най-вълнуващото нещо е да пишеш романи.“

„Когато хората ми кажат, че съм ги държал цяла нощ будни с книгите си, чувствам, че съм постигнал успех.“

„Животът е като роман. Пълен със съспенс. Никога не знаеш какво ще се случи, докато не отгърнеш следващата страница.“

„Белият лист хартия е начинът на Бог да ни покаже колко трудно е да си Бог.“

„Библиотеките трупат енергия, която захранва въображението. Те отварят прозорец към света и ни вдъхновяват да изследваме и да постигаме, да допринасяме или да подобряваме качеството си на живот. Библиотеките променят животи за добро.“

„За да си успешен, се нуждаеш от приятели, а за да си много успешен, се нуждаеш от врагове.“

СИДНИ ШЕЛДЪН – американски драматург, сценарист, продуцент и писател, роден на 11 февруари 1917 г. Той е един от най-четените автори на ХХ век - публикувал е 17 романа, отпечатани в над 300 милиона тираж. Включен е в „Книгата за рекорди на Гинес“ за най-превеждан писател в света. Автор е и на много множество кино и телевизионни сценарии и пиеси. През 1948 г. получава „Оскар“ за „оригинален сценарий“ за филма „The Bachelor and the Bobby-Soxer“, а през 1959 е удостоен с награда „Тони“ за сценария на мюзикъла „Червенокосата“. Съпругата му Александра Костоф е от български произход. Умира на 30 януари 2007 г.

 

 

"Политиката на граф Игнатиева биде победена от българския национализъм. Преговорите за помирение с Патриаршията, тъй енергично ръководени от него, останаха безплодни."

Симеон Радев, писател, дипломат, историк, революционер и публицист, роден преди 146 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...