„Ние" – това е повече, отколкото  „аз” и „ти”.

„Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.”

 „Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини.“

„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма."

„Какво е ограбването на банка, в сравнение с основаването на банка?”

„Лекомисленият човек, не знаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно.”

„Най-важното е да се научат хората да мислят.”

„Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.”

„Потисниците на различните епохи не се крият под една и съща маска.”

„Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи.”

„Гладни човеко, посегни към книгата – тя е оръжие!“

 „Човешката раса има склонност да помни насилието, а не ласките. Какво остава от целувките? Раните, от друга страна, оставят белези.“

„Понякога е по-важно да бъдеш човек, отколкото да имаш добър вкус.“

 „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“

„Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите.“

„Интелигентността не е за да не правим никакви грешки, а за да ги разпознаем и поправим.“

„Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.“

БЕРТОЛТ БРЕХТ - поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството, роден на 10 февруари 1898 г. Учил е медицина и естествени науки, но се посвещава на литературата. През 1922 г. е удостоен с наградата „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 г. отива в Берлин и работи като драматург в „Дойчес театър“.  От 1928 г. развива идеята си за епически театър. След идването на власт на Хитлер е принуден на емигрира в Дания, а творбите му се горят публично. Там създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 г. се завръща в Източна Германия и заедно с жена си Хелене Вайгел създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Освен като великолепен поет и драматург е известен и като майстор на притчовия роман и социалния разказ. Умира на 14 август 1956 г. в Берлин. Погребан е до своя учител по диалектика – Георг  Хегел. В родния му град Аугсбург е учредена литературна награда на неговото име.

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…