„Нищо не е истинско, всичко е с разрешение.“

„Понякога параноята има всички доказателства.“

„Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите.“

„Езикът е вирус от открития космос.“

„Котката не предлага услуги. Котката предлага себе си. Разбира се, че иска грижи и подслон. Не можеш да получиш любов срещу нищо.“

„Лицето на злото е винаги лицето на тоталната нужда.“

„Не може да има общество от хора, които не мечтаят. Те ще загинат за две седмици.“

„Единствената възможна етика е: човек да прави това, което иска да прави.“

 „Кои сте вие и за кого е опасна истината? Какво е истината? Нещо незабавно виждано като истина. (Тя може да се появи само веднъж, но не и втори път.) Ние сами създаваме истината. Никой друг освен нас не я създава. Няма такава истина, която не сме създали сами. Пробий дупка в Голямата Лъжа. Пробий дупка в мене.“

„Щастието е страничен продукт от функция, намерение и конфликт; тези, които търсят щастие за себе си, търсят победа без война.”

„Любов? Какво е това? Най-естественото обезболяващо. Това е тя. Любовта.”

„Твоят ум ще отговори на повечето въпроси, ако се научиш да отпускаш и да чакаш отговора.”

„Може би цялото удоволствие е само облекчение.“

---

 „Бил Гейнз произхождаше от "добро" семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто.”

 „Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа.”

„Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност.”

„Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в загиващата вселена.”

Из романа "Дрога"

---

„Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас.”

„Функциониращата полицейска държава не се нуждае от полиция.”

Из романа "Голият обяд"

---

„Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.”

„Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.”

„Опасността за човека е биологична необходимост, също както сънят и съновиденията.”

„Литературата, ако тя въобще има някакъв смисъл, е необходима, за да предупреждава за опасности…”

„Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.”

Из романа "Западните земи"

---

„Историята на тази планета е история на идиотизма, подчертан от няколко дебили, които са се откроили на общия фон като гении.”

Из сборника "Сметачната машина" 

 

УИЛЯМ БЪРОУЗ – американски писател, роден на 5 февруари 1914 г. Той е фундаментална фигура от бийтпоколението заедно с Джак Керуак и Ричард Бротиган. Най-известните му романи са издадени на български след 1990 г.: "Дрога", "Голият обяд", "Softмашина", "А хипопотамите се сварили в басейна си" в съавторство с Джак Керуак, и др. Голяма част от творбите му са частично автобиографични, повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Умира от сърдечен удар през 1997 г.

 

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...