„Нищо не е истинско, всичко е с разрешение.“
„Понякога параноята има всички доказателства.“
„Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите.“
„Езикът е вирус от открития космос.“
„Котката не предлага услуги. Котката предлага себе си. Разбира се, че иска грижи и подслон. Не можеш да получиш любов срещу нищо.“
„Лицето на злото е винаги лицето на тоталната нужда.“
„Не може да има общество от хора, които не мечтаят. Те ще загинат за две седмици.“
„Единствената възможна етика е: човек да прави това, което иска да прави.“
„Кои сте вие и за кого е опасна истината? Какво е истината? Нещо незабавно виждано като истина. (Тя може да се появи само веднъж, но не и втори път.) Ние сами създаваме истината. Никой друг освен нас не я създава. Няма такава истина, която не сме създали сами. Пробий дупка в Голямата Лъжа. Пробий дупка в мене.“
„Щастието е страничен продукт от функция, намерение и конфликт; тези, които търсят щастие за себе си, търсят победа без война.”
„Любов? Какво е това? Най-естественото обезболяващо. Това е тя. Любовта.”
„Твоят ум ще отговори на повечето въпроси, ако се научиш да отпускаш и да чакаш отговора.”
„Може би цялото удоволствие е само облекчение.“
---
„Бил Гейнз произхождаше от "добро" семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто.”
„Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа.”
„Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност.”
„Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в загиващата вселена.”
Из романа "Дрога"
---
„Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас.”
„Функциониращата полицейска държава не се нуждае от полиция.”
Из романа "Голият обяд"
---
„Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.”
„Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.”
„Опасността за човека е биологична необходимост, също както сънят и съновиденията.”
„Литературата, ако тя въобще има някакъв смисъл, е необходима, за да предупреждава за опасности…”
„Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.”
Из романа "Западните земи"
---
„Историята на тази планета е история на идиотизма, подчертан от няколко дебили, които са се откроили на общия фон като гении.”
Из сборника "Сметачната машина"
УИЛЯМ БЪРОУЗ – американски писател, роден на 5 февруари 1914 г. Той е фундаментална фигура от бийтпоколението заедно с Джак Керуак и Ричард Бротиган. Най-известните му романи са издадени на български след 1990 г.: "Дрога", "Голият обяд", "Softмашина", "А хипопотамите се сварили в басейна си" в съавторство с Джак Керуак, и др. Голяма част от творбите му са частично автобиографични, повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Умира от сърдечен удар през 1997 г.