„Трябва да се откажем от сюжета, може и без декори и пищни костюми. Тялото на танцьора – неговият основен инструмент, то трябва да се вижда. Вместо декори – променете света… Танцът изразява всичко с помощта на музиката.”

„Нямам нужда от хора, които искат да танцуват, искам тези, които не могат без танца.”

„Започва се с пот, много пот, а след това идва красотата. И то само ако имате късмет и Бог чуе молитвите ви.”

„В танца има не малко лудост, която е много полезна на всички.”

„Понякога в две минути танц ние живеем по-ярко и интензивно, отколкото за десетилетие обикновен живот.” 

„Бог създава, аз не създавам. Опитвам се, крада от всичко навсякъде, за да направя това, което се вижда.”

„В моя балет жената е главната. Бог е създал мъжете, за да възхваляват жените. Те не са равни на мъжете. Те са по-добри.”

„Балетът е изцяло женско царство.”

„В балета не можеш да разкажеш сложна история, защото няма как да се танцува със синоними.”

 „Голяма част от балетните педагози в САЩ са ужасни. Ако те бяха в медицината, всички щяха да бъдат отровени.”

„Всеки се ражда да бъде велик танцьор.”

„По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

„Балетът е свят на жените, в който мъжете са почетни гости.”

„Мъжът в балета е акомпанимент на женския танц.”

„По мое време в Петербург се разказваше следният анекдот: Попитали студент колко симфонии е написал Чайковски. Студентът отговорил: Три – Четвърта, Пета и Шеста.”

ДЖОРДЖ БАЛАНЧИН (Георгий Баланчива́дзе) - е руски балетист, руски и американски балетмайстор, американски балетен педагог и хореограф, роден на 22 януари 1904 г. Учи в балетната школа на музикалния Мариински театър и след завършването му (1921) постъпва в неговия кордебалет. Завършва Петроградската консерватория през 1923 г. Като студент е сред организаторите на експерименталната група „Млад балет“ («Молодой балет»), където се пробва като хореограф. Не се завръща от гастроли в Германия през 1924 г. заедно с други съветски танцьори. По покана на Сергей Дягилев постъпва като хореограф в неговия „Руски балет“ в Париж. Тогава по негов съвет променя имената си. След смъртта на Дягилев (1929) работи в Лондон, Копенхаген, Монако. През 1933 г. се преселва в САЩ, където най-напред основава балетна школа, а след година - професионалната трупа „Американски балет“. От 1948 г. ръководи балетната група „Ню Йорк сити балет“. Обновява традициите на симфоничния балет. Поставя над 100 балета, предимно творби на Игор Стравински: "Аполон Мусагет"; "Блудният син"; "Сватба"; "Пулчинела"; "Орфей" и др. Умира на 30 април 1983 г. в Ню Йорк.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята