„Средно на всеки три дни съм сам на сцената лице в лице с публиката.”

„Чувствам се като малко момче, на което постоянно му предлагат нови играчки.”

„Моята сила е моят ентусиазъм.”

„Ако парите бяха единствената ми мотивация, щях да се организирам по-различен начин.”

„Гласът събира и предава лошото ти физическо състояние, емоционалните ти страдания и личните ти проблеми.”

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

„Винаги съм разучавал моите партии с оркестър, а не със пиано.”

„Атмосферата на театъра е моят кислород.”

„Пея и това е целият ми живот.”

„Когато бях млад, бях баритон и много далеч от възможностите, които имах след това като тенор.”

„Пеенето е форма на терапия.”

„Ожених се на 16, станах баща на 17 и се разведох на 18.”

„Ще докажа, че ме очаква голяма диригентска кариера.”

„Няма да се откажа да пея опера, докато гласът ми позволява.”

„С нищо не съм заслужил този глас.”

ПЛАСИДО ДОМИНГО - испански оперен певец, роден на 21 януари 1941 г. Той е един от най-добрите тенори в света. Напоследък обаче изпълнява партии на баритон както в младите си години. Записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Заедно с Хосе Карерас и Лучано Павароти изнасят незабравими концерти, с което популяризират сред широката слушателска аудитория класическото песенно изкуство. Организира и участва в редица големи благотворителни акции, давайки принос в събирането на милиони долари за жертвите на земетресения в Северна Америка, на болестта СПИН и др. Цялостният му артистичен и хуманитарен принос е оценяван многократно – носител е на високи американски, британски, френски и други отличия. Номиниран е от най-авторитетните издания на света за „Крал на операта“ („Нюзуик“), „Ренесансов мъж в музиката“ („Кориере дела сера“), „Най-велик оперен артист на модерните времена“ („Гардиън“).

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…