„Навремето, когато имах големите успехи в киното, театъра, в халтурата като излезех на улицата народът се струпваше, вървеше подире ми, сега го няма това нещо, сега ме забравиха.”
„Имаше някои от старите артисти от Народния театър умряха на самата сцена, по-щастлив от този момент няма.”
„Хубаво е да умреш на сцената, словото ти да умре там…”
„Малко ганьовци ли има в парламента?”
„Хубави години бяха, мама му стара! Къде са тия години...”
„Когато приемеш една роля, трябва да я заобичаш.”
„Като ги гледам млади актьори, веднага познавам кой ще стане добър.”
„Всички сме сменяеми. Не обичам тези, които се наричат звезди.”
„Нашият смях беше по-друг. Сега маймунджулък има много.”
„Бяха такива години, че каквото поисках, ми се даваше. Щом потрябва нещо по театъра, мен ме пращаха при Тодор Живков да го уредя. Имах му телефона.”
ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ – български актьор, роден на 13 януари 1925 г. Талантът му е забелязан от руския режисьор Борис Бабочкин през 1951 г. Дебютира в киното с филма „Утро над родината”. Има силно присъствие във филмите „Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), “Привързаният балон” (1969), „Галилео Галилей” (1969), “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990), “Бай Ганьо заминава за Европа” и др. Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., участвал е и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър. През 2003 г. е публикувана мемоарната му книга „Жив съм, ваш съм!”. Умира на 18 декември 2012 г.
