„Има ли живот, има и надежда.”

„Всичко е добре, когато свършва по-добре.”

Всичко, което трябва да направим, е да решим какво да правим с времето, което ни е отредено.”

„Ако повече от нас ценяха храната, радостта и песните, вместо да си кътат златото, светът щеше да е по-весело място.”

„Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.“

„Светът е пълен с болка и лош късмет, няма нужда от войни, които да ги увеличават.”

„И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.“

„Не всеки, който скита, е изгубен.“

„Куражът бива намерен на неочаквани места.“

„Работата, която никога не е започната, отнема най-дълго време, за да бъде завършена.“

„Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.“

„Открил съм, че ако не мога да използвам молив или писалка, за мен ще бъде толкова тежко, колкото на кокошката, изгубила човката си.“

„Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.“

„Няма да кажа: „Не плачи!“, защото не всички сълзи са причинени от зло.“

„Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.“

„Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са коварни и лесно се ядосват.“

„Предупреждавам те, ако ме отегчиш, ще си отмъстя.“

„Не опира толкова до силата на тялото, силата на духа е по-важна.“

„Имам простовато чувство за хумор, което уморява критиците ми.“

„Същността на историята, есенцията на приключенията на този малък джентълмен (Билбо Бегинс ) е докъде може да те отведе въображението. Началото, идеята, си спомням много ясно. Мога ясно да видя ъгъла в дома ми, където преглеждах изпитни работи, което е много трудоемко и скучно само по себе си. Тогава видях една страница, чисто бяла – славен миг. И надрасках на нея – „В дупка в земята живееше хобит“. След това реших да се опитам да напиша дълъг наратив, който да държи вниманието на читателя до края. Един от най-добрите начини това да бъде постигнато е описание на пътешествие, свързано с някакъв обект. Именно тази форма реших да използвам. Британската провинция, нейните пейзаж и атмосфера са изключително важни за мен. Те играят важна роля в книгата. Хобитите живея в къщи в основата на дървета. През целия си живот, не знам защо, съм бил възхитен от дърветата. Изумява ме точно тази форма на живот. Опитах се да осъществя някаква връзка с тях.“

„Винаги съм пушил лула. Знам, че прекалявам, но го правя заради нищо друго освен забавлението. Да, то ми доставя удоволствие. Сега вече то е станало дотолкова свързано с писането, че не мога да пиша, без да пуша лула.“

ДЖОН РОНАЛД РУЕЛ ТОЛКИН – английски писател, роден на 3 януари 1892 г. Признат е за баща на жанра фентъзи, като дава неговото начало с романа „Хобит” (1937 г.), предхождащ трилогията „Властелинът на пръстените”.  От 1972 г. е командор на Британската империя заради приноса му към английската литература. Неговата популярност не намалява след смъртта му. „Хобит” и „Властелинът на пръстените” са адаптирани в успешни холивудски продукции и продължават да печелят фенове. Умира на 2септември 1973 г.

Източник: brainyquote.com; goodreads.com

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие