„Има ли живот, има и надежда.”

„Всичко е добре, когато свършва по-добре.”

Всичко, което трябва да направим, е да решим какво да правим с времето, което ни е отредено.”

„Ако повече от нас ценяха храната, радостта и песните, вместо да си кътат златото, светът щеше да е по-весело място.”

„Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.“

„Светът е пълен с болка и лош късмет, няма нужда от войни, които да ги увеличават.”

„И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.“

„Не всеки, който скита, е изгубен.“

„Куражът бива намерен на неочаквани места.“

„Работата, която никога не е започната, отнема най-дълго време, за да бъде завършена.“

„Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.“

„Открил съм, че ако не мога да използвам молив или писалка, за мен ще бъде толкова тежко, колкото на кокошката, изгубила човката си.“

„Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.“

„Няма да кажа: „Не плачи!“, защото не всички сълзи са причинени от зло.“

„Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.“

„Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са коварни и лесно се ядосват.“

„Предупреждавам те, ако ме отегчиш, ще си отмъстя.“

„Не опира толкова до силата на тялото, силата на духа е по-важна.“

„Имам простовато чувство за хумор, което уморява критиците ми.“

„Същността на историята, есенцията на приключенията на този малък джентълмен (Билбо Бегинс ) е докъде може да те отведе въображението. Началото, идеята, си спомням много ясно. Мога ясно да видя ъгъла в дома ми, където преглеждах изпитни работи, което е много трудоемко и скучно само по себе си. Тогава видях една страница, чисто бяла – славен миг. И надрасках на нея – „В дупка в земята живееше хобит“. След това реших да се опитам да напиша дълъг наратив, който да държи вниманието на читателя до края. Един от най-добрите начини това да бъде постигнато е описание на пътешествие, свързано с някакъв обект. Именно тази форма реших да използвам. Британската провинция, нейните пейзаж и атмосфера са изключително важни за мен. Те играят важна роля в книгата. Хобитите живея в къщи в основата на дървета. През целия си живот, не знам защо, съм бил възхитен от дърветата. Изумява ме точно тази форма на живот. Опитах се да осъществя някаква връзка с тях.“

„Винаги съм пушил лула. Знам, че прекалявам, но го правя заради нищо друго освен забавлението. Да, то ми доставя удоволствие. Сега вече то е станало дотолкова свързано с писането, че не мога да пиша, без да пуша лула.“

ДЖОН РОНАЛД РУЕЛ ТОЛКИН – английски писател, роден на 3 януари 1892 г. Признат е за баща на жанра фентъзи, като дава неговото начало с романа „Хобит” (1937 г.), предхождащ трилогията „Властелинът на пръстените”.  От 1972 г. е командор на Британската империя заради приноса му към английската литература. Неговата популярност не намалява след смъртта му. „Хобит” и „Властелинът на пръстените” са адаптирани в успешни холивудски продукции и продължават да печелят фенове. Умира на 2септември 1973 г.

Източник: brainyquote.com; goodreads.com

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...