„Щастлив е онзи, който намери верен приятел.“

„Никога не се насилвам да бъда благочестив; пиша църковна музика само когато наистина съм в религиозно настроение.“

„Моята музика е плод на моята дарба и на моето страдание.“

„Повярвай ми, аз не чувствам в този свят нищо друго освен болка.“

„Никой не познава болката на другия, никой — радостта на другия; хората си въобразяват, че се приближават един към друг, а всъщност вървят само един до друг.“

„О, въображение, ти най-скъпото ми притежание, най-вярната ми приятелко!“

„Чувствам се най-добре, когато съм сам със себе си и с музиката си.“

„Аз съм създаден за нищо друго, освен за композиция.“

ФРАНЦ ШУБЕРТ - австрийски композитор, роден на 31 януари 1797 г. във Виена. Той е една от ключовите фигури на ранния романтизъм в музиката. Още като дете проявява изключителен музикален талант и получава образование като хорист в Императорската придворна капела, където изучава композиция и пеене.

Шуберт създава огромно по обем творчество за изключително краткия си живот — над 600 песни, симфонии, камерна музика, клавирни и духовни произведения. Именно в жанра на художествената песен той прави революция, превръщайки я в равностоен и дълбоко изразителен музикален жанр. Сред най-известните му песенни цикли са „Хубавата мелничарка“ и „Зимен път“, както и песни като „Ерлкьониг“ по Гьоте.

Приживе Шуберт остава сравнително малко известен извън тесния си приятелски кръг във Виена. Живее скромно, без стабилни доходи, и често разчита на подкрепата на близки. След смъртта му, настъпила на едва 31-годишна възраст, значението на творчеството му постепенно е преоткрито и признато.

Днес Франц Шуберт е смятан за един от най-лиричните и интимни композитори в историята на музиката — творец, който съчетава класическата форма с романтична чувствителност и дълбока човешка емоция.