„Щастлив е онзи, който намери верен приятел.“

„Никога не се насилвам да бъда благочестив; пиша църковна музика само когато наистина съм в религиозно настроение.“

„Моята музика е плод на моята дарба и на моето страдание.“

„Повярвай ми, аз не чувствам в този свят нищо друго освен болка.“

„Никой не познава болката на другия, никой — радостта на другия; хората си въобразяват, че се приближават един към друг, а всъщност вървят само един до друг.“

„О, въображение, ти най-скъпото ми притежание, най-вярната ми приятелко!“

„Чувствам се най-добре, когато съм сам със себе си и с музиката си.“

„Аз съм създаден за нищо друго, освен за композиция.“

ФРАНЦ ШУБЕРТ - австрийски композитор, роден на 31 януари 1797 г. във Виена. Той е една от ключовите фигури на ранния романтизъм в музиката. Още като дете проявява изключителен музикален талант и получава образование като хорист в Императорската придворна капела, където изучава композиция и пеене.

Шуберт създава огромно по обем творчество за изключително краткия си живот — над 600 песни, симфонии, камерна музика, клавирни и духовни произведения. Именно в жанра на художествената песен той прави революция, превръщайки я в равностоен и дълбоко изразителен музикален жанр. Сред най-известните му песенни цикли са „Хубавата мелничарка“ и „Зимен път“, както и песни като „Ерлкьониг“ по Гьоте.

Приживе Шуберт остава сравнително малко известен извън тесния си приятелски кръг във Виена. Живее скромно, без стабилни доходи, и често разчита на подкрепата на близки. След смъртта му, настъпила на едва 31-годишна възраст, значението на творчеството му постепенно е преоткрито и признато.

Днес Франц Шуберт е смятан за един от най-лиричните и интимни композитори в историята на музиката — творец, който съчетава класическата форма с романтична чувствителност и дълбока човешка емоция.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.