„Приятел ми е литературата, но по-голям приятел ми е свободата в подхода към нея.”

„Нас, учителите по литература, ни притискат поне четири тегоби. Едната е всеобща, споделят я всички учители. Това е двуценността на образа им, която българските стилове и правопис добре представят в поредицата Учител - учител - даскал. Преклонение, съчувствие, насмешка, презрение, омраза - ето букета от чувства, който краси учителството през хилядолетията. Според нашата вероятно идеализирана представа през Българското възраждане учителят е бил на особена почит (за разлика от днес, може да въздъхнат някои). Тъкмо тогава, около 1843 г., Петко Славейков като кандидат-учител научава, че според някои големци учителят стои по-долу от селския говедар - "Дя й то да си гуйдар, дя й да си даскал" - казва му един от тях.”

„Художествената литература търси в битието противоречията, противоположностите, неопределеностите и където не ги намери, сама ги създава.”

„Литературоведската футурология веднага ще бъде заподозряна, че ще говори празни приказки. Нека хуманитаристът, който не говори празни приказки, пръв хвърли камък върху нея.”

„Преподаването на литература притиска младия човек. Обявяват му: еди-кои са големите поети, другото може и да не четете. Предлагат му и кое от тях да се чете, а кое не, и трето, предлагат му значение на произведението: "Ученици, "Хаджи Димитър" значи това и това..." Във всичко това има степен на неизбежно насилие, както във всяко обучение. Но по отношение на литературата това е особено мъчително. Да насилвате ученика да учи таблицата за умножение е едно, а да му кажете: "Повестта "Гераците" значи това и това", е много досадно. Литературата копнее за многозначност на възприятието.”

„В България има цигански проблем, остър, който го има в малко други европейски страни. Говори се за тяхната бедност, непросветеност, професионална неподготвеност, нежелание за работа. Живеят в нечистотия, в много лоши битови условия и тук идва въпросът за циганската престъпност. Бързам да добавя, че тяхната престъпност, в сравнение с българската, е нищожна. Това, което правят български големци, в сравнение с тях циганите са кокошкари.”

„За мен по-важно е всички ние да знаем механизмите на лъжата, постигани чрез езика.”

„Разпространяването на писмеността явно е помогнало много на църквата и държавата. Щото държава и църква – в по-модерния смисъл от гръцко-римския период – без писменост заникъде не са. Държава и църква хвърлят око на такива ценности и ги приобщават, тоест обсебват ги, вземат ги. Църквата ги обявява за светии – има съображения и основания за това.”

„Мразя да се приобщавам към каквато и да е идеология, предпочитам да мисля с главата си.”

„Това, че исканията на българина са главно икономически, е много тъжно. Той още не знае да се бори за правата си, затова са му бедите.”

НИКОЛА ГЕОРГИЕВ - професор по теория на литературата, познавач на структурализма, любим университетски преподавател на поколения филолози, роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва българска филология през 1961 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е лектор в Чехия, Русия, Австрия, Великобритания. Автор е на редица изследвания, като най-известните му са: "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)",  "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ",  "Сто и двадесет литературни години", "Цитиращият човек в художествената литература, "Името на розата и на тютюна". Носител е на Хердерова награда за 2000 г. Умира на 23 септември 2019 г.

 

Коментари  

0 #3 Учител 25-11-2018 06:11
Toзи човек и пъргавият му ум са явление. am2e6
Цитиране
+4 #2 елла 21-04-2016 12:16
Боян Панчев. Моля, не се бъркайте на Господ в работата! Не може някой да носи отговорност за нечия смърт, освен ако не е умишлено убийство. Обвиненията - в съда. Еех, все ще се намери някой със стаена мъст , който да се изака на метеното
Цитиране
-7 #1 Боян Панчев 25-11-2015 19:25
Моля, припомнете на проф.Георгиев смъртта на проф. Иванчев и дали въпросният интелктуален гуру (Н.Георгиев) не чувства отговорност за същата, докато разсъждава върху проблемите на всемира и на България.

Боян Панчев
e-maiл:
Цитиране
  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек