„Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.”

„Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.” 

„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.” 

„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.” 

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити. 

„В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.” 

„В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека, не са, както твърди законът, постоянни сили в състояние на равновесие.” 

„Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата."

"Един водач – един народ, означава един господар и милиони роби.” 

„Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.” 

„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.” 

„Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.”

„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”

„Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.”

„Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.” 

„Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.”

„Обществото, основано на производство, е производително, но не и творческо.” 

„Почтеността не се нуждае от правила.”

„Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.”

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.” 

„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.”

„Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.”

АЛБЕР КАМЮ – френски писател и философ, роден на 7 ноември  1913 г. Той е сред най-ярките представители на екзистенциализма. Носител е на Нобелова награда за литература за 1957 г. Остава завинаги в историята с вечни книги като „Чужденецът“ и „Чумата“. Умира през 1960 г. в катастрофа, за която често се спекулира, че е причинена умишлено.