"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"

"Днес всичко се е юрнало на някъде. Като ми кажат: Ше ходя в Германия и Швеция", питам: Що?. Отговарят Щото там е хубаво". Чакайте бе хора...!" Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече: Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво."

"Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават."

"Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят."

"За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави."

"Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът да не е смрадлим?"

"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Н е е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш - умряло е. Но тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата."

"Човек трябва да бъде отговорен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее."

"Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос - има една типична българска дума: "Трябва да се..., а никой не казва кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо."

"На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си."

"През целия си живот съм бил влюбен. Когато престанеш да си влюбен, вече няма смисъл."

"Не съм въздържател, но не съм и пияница."

"Без нож в себе си, се чувствам все едно съм гол."

"Сукал съм циганско мляко!"

"Мама беше учителка, а тогава даваха само 40 дни отпуск по майчинство. Като тръгнала на работа, била принудена да вземе помощница, тя взела една циганка, която се казваше Фатима. Циганите в Крупан бяха много чисти хора. Подовете на къщите им бяха с цвят на дюля. Повечето бяха ковачи."

"Три майки са ме кърмили, то си ми личи!"

"Да, бях политически емигрант в България. Избягах нелегално през границата, през бодлива тел, минни полета... Още на втория-третия месец тук загрях, че e още по-кофти. Да, но тогава вече нямаше назад, защото там вече имаше процес, присъда, нямаше как да се върна назад."

"Първите награди съм получавал в България. Но голямото ми присъствие в киното е в унгарското. Там съм играл най-големите си и значими роли. И ненапразно през 2010 година на едно много голямо и приятно тържество с огромна червена пътека получих и съм единственият чужденец, който е получил награда за цялостен принос към унгарското кино."

"При мен всичко е случайно, няма нищо нарочно. Всичко се е случвало. Нищо не съм искал, нищо не съм планувал, към нищо не съм се стремял, нищо не съм искал, на мен просто са ми се случвали нещата."

"Ако ти нямаш от мама, от тате, от образование, приятели, атмосфера, живот, най-паче от шамарите в живота, нищо няма да стане."

"Толкова ли е трудно да живеем нормално?!"

"Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следа възходът. Това са обективни закони."

ДЖОКО РОСИЧ (Джордже Мирко Росич) - български актьор, роден на 28/29 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Има над сто роли в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

Умира на 21 февруари 2014 г.