ГАЛИН СТОЕВ, "Дневник"

"Това, в което живеем, е официализиран мек вариант на "Коза ностра" и го приемаме като неизбежна нормалност. И това е най-страшното. Винаги ще има корумпирани политици, но когато няма коректив, който да реагира, когато те преминат няколко червени линии, това е истинският проблем. За нас дори това, че имаме абсолютно корумпирано правителство и управление, не е толкова страшно. Страшно, е че отстрани няма кой да коригира това. Къде са гласоподавателите? Къде е тази обща съзнателност на електората, която може да осъществи някакъв натиск", коментира в изборното студио на "Дневник" режисьорът Галин Стоев.

Според него трябва да определеим какво искаме да правим с България.

"2021 година сме. Това трябва да се осъзнае с всичкита сила, мощ и отговорност, която ни се стоварва на плещите. Информацията пътува изключително бързо, имаме съзнание за общност на някакво ниво, което направи така че протестните акции в една страна предизвикаха протести в друга. Появи се нещо, което не може да кажем, че се възроди общност. България стои в страни от този тип движения. Винаги сме се чувстваил като нещо отделно, като нещо приобщено, но не съвсем. Винаги сме битували като асансьор, заседнали между етажите", коментира още Стоев.

Според него е много неприятно, че "в политическите предложения липсва проект, размах и мащаб". "Как може да видим държавата след 10-20-50-100 години. Ще съществува ли тя наистина, искаме ли да съществува и какви дългосрочни стратегии прилагаме, за да се чувстваме съпричастни", коментира още режисьорът.

"Това, което управляващите успяха да направят... спомняте ли си имаше една пишман певица, която измисли феномена "Кен лий. Той стана известнен но толкова бързо отмря, заради собствената си несъстоятелност. "Кен лий" няма да предизвика след себе си друг поток от смисъл. Сегашното правителство направи с идеята за демокрация това, което тази певица направи с песента на Марая Кери. Ние битуваме в някакъв кен лий. Но това не носи нищо. Искаме ли да отглеждаме това нищо, защото ни е удобно? Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек