ДИМИТЪР АТАНАСОВ, "Свободна Европа"

От миналата седмица вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова смята себе си за доктор с дисертация на тема „Киберетика при управлението на информационите процеси при е-управление“.

В Германия, Чехия, Австрия и Унгария академичната общност упражнява ефективен контрол върху кандидатите за нейни членове. Според българското законодателство колективният научен орган, съставен с оглед защитата на даден докторски труд, се формира след гласуване от страна на звеното, където е обучван докторантът. Това положение практически овластява началниците да сглобяват журита по силата на приятелства и познанства с цел успешна защита на приближени.

Автономията на научното поле е редуцирана до съвестта на ръководители на катедри, декани и ректори, чиито лични връзки и благоразположение водят до снабдяване с научни степени дори на съвършено неподходящи.

Формалният подход личи ясно в цялата документация по защитата на дисертационния труд на Марияна Николова. В рецензиите и становищата на членовете на научното жури са поместени цели пасажи от автореферата на кандидатката. А рецензентите дори не са си дали труд да ги преразкажат.

Академичните лица, призвани да одобрят или отхвърлят докторската й теза, до един не формулират забележки. Диалогът представлява едно от лицата на науката, но тук е отменен. Не е заявен нито един въпрос към дамата – задължение, което в научните среди се смята дори за израз на учтивост, доколкото доказва запознатост на оценяващия с конкретния текст и интерес към разглеждания проблем. Заради явното копиране на пасажи от текста на дисертацията в рецензиите и становищата беше зададен нарочен въпрос на публичната защита на Николова, но отговор не последва.

В автореферата – съкратеното отражение на изследването, липсва каквато и да е специфика и конкретност. Читателят е удавен в общи приказки. Не личи нито научен метод, нито теоретична рамка, още по-малко – методология вън от очевидните и неизбежни разсъдъчни процедури на анализа, синтеза, проучването на наличната литература по въпроса.

Главите от дисертацията са резюмирани в по няколко изречения, в които не личи нищо от смисъла на текста. Рубриката „Научен инструментариум“ (с. 16) представлява изреждане на понятиен апарат без никакво задълбочаване. С просто око се виждат случаи, в които термините остават далеч от това да формират единен речников апарат, присъщ на даден научен подход, а представляват нерефлектиран словесен насип.

Архитектът на колегията, призвана да оцени работата на Николова, не е сметнал за нужно да привлече специалист по етически проблеми, макар във факултетите на всички университети, където се преподава философия, да присъстват и звена с такъв изследователски предмет. Едва ли има учен, избрал етическото за своя реализация, който би приел, че етиката дава ориентация за добро и зло, за правилно и неправилно (с. 9), за удовлетворително определение.

Слабости, изречени с половин уста

Единственият глас, който с половин уста поставя на показ част от слабостите на дисертацията на Марияна Николова, е чуждестранният рецензент проф. Кристоф Щюкелбергер от Университета в Базел.

Само той обърна внимание на факта, че киберетическото изисква по определение доста по-голяма дълбочина на познаване и разгръщане на етиката.

На публичната защита на работата тази бележка беше разгърната във въпрос: докторантката беше призована да сподели към коя научна традиция в областта на етиката се придържа. Отговорът беше ново гмуркане в общи приказки, а на неловката ситуация край сложи базелският професор с изказване вместо Николова.

Изместването на центъра към информатиката също не е безпроблемно, тъй като според собственото й признание Николова притежава сертификат ITcard, доказващ не повече от базови умения за работа с компютър на ниво на десетокласник. Дали това равнище е удовлетворителна основа за написване на докторска дисертация по киберетика?

Тревожната констатация за плагиатство

Далеч по-тревожна е констатацията на проф. Щюкелбергер относно факта на плагиатство в текста на министър Николова. Според него, въпреки че в достъпната му версия в превод на английски има съществени пасажи от негови авторски статии, проблемът следва да се тълкува като несръчност по отношение на библиографските посочвания.

Начините за отразяване на чужда идея в свое произведение е едно от началните умения, които получават студентите в първи курс. Да цитираш правилно е израз на почтеност и уважение към колегията и към читателите.

Пред трицифрено число публика защитата започна с извинение в опит и този въпрос да бъде омаловажен – на професора от Базел грешно била изпратена предварителна версия на дисертацията, в която не всичко било изгладено. Остава неясно как цяла структурна част от текста може да бъде представена в цитатен режим, тъй като подглава „Етични дилеми“, включва малко над 4 страници изцяло чужд текст. Същото важи и за глава „Специални служби“, която е изградена най-вече върху заемки от текст на самия рецензент.

В самия край на събитието на министър Николова беше отправен въпрос да дефинира понятието блокчейн, на което е отделила дял 2.7. от дисертацията си. Отговорът: буквален прочит на няколко изречения от статия в българската уикипедия, които запитаната откри бързешком на екрана на устройството пред себе си, докато академичното жури опитваше да убеди, че докторатът, който ще й бъде присъден, е научно и законово обоснован.

Формална дисертация, формално жури

Ето защо можем да заключим: пред нас е случай на формално сглобена дисертация, на която основно придават смисъл имплантираните тук-таме чужди текстове. Самата дисертация пък е разгледана от формално назначено научно жури, което се съгласи, че няма формални пречки министър Николова да получи добавената интелектуална стойност на доктор.

Реакция от научната гилдия няма и да дочакаме. Тук става дума за реакция ако не на съмненията в плагиатство, то поне на трудно оспоримия извод, че представеният труд е под всички академични стандати.

Самата гилдия отдавна е лишена от съпротивителни сили, а чувствителност към подобни практики липсва и у обществото като цяло.

Българският закон все така ще продължи да не предвижда хипотеза за отнемане на неправомерно предоставена научна степен – ако го стори, производството на декоративни докторати за водещи политици ще секне, а настоящото положение е изгодно както за съмнителните доктори, така и за университетите, които ги произвеждат.

Сред създателите на доктори с висок политически статус УниБИТ се изтъква като първенец. Логично изглежда допускането, че политиката, висшето образование и науката имат за най-малко общо кратно извъннаучен фактор. Навярно докторската защита в предизборна ситуация е била наложителна и с оглед перспективата утре кандидатката да не бъде министър и да загуби влиянието си, а с това – и благоразположението на въвлечените фигури.

Тук се разполагат и личните зависимости, създадени от репресивните структури на някогашната тоталитарна власт. Навярно никак не е случайно, че за двама от петимата българи, активни участници в кариерното напредване на Марияна Николова като доктор, в роли на научен ръководител и член на научното жури са лица с доказана принадлежност към ДС.

Как е по света

През последното десетилетие няколко водещи европейски политици бяха заподозрени в плагиатство. В Берлин министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг бе обвинен в непозволено от закона и непочтено използване на чужди научни текстове. Това провинение струва кариерата на цу Гутеберг като висш политик.

В началото на април 2012 г. Пал Шмит, президент на Унгария, подаде оставка заради обвинения, че е преписал значима част от дисертацията си. Четири месеца по-рано журналисти откриха, че 197 от 215-те страници на текста му представляват чуждо творение.

Неприятният епизод завърши с обещание за нова докторска дисертация от страна на вече бившия унгарски президент, който на 17 април 2012 г. поднесе и извиненията си на унгарците. Специална комисия към университета, където докторатът е защитен, се произнесе: работата не отговаря на академичните стандарти, а действието на автора й, както и съдействието на академичните власти, са окачествени като незаконни и неетични. Става дума за решение по случай с давност от две десетилетия.

Има места по света, където законите предвиждат научни степени да бъдат и отнемани при доказани нарушения, а за това срокове няма.

През февруари 2013 г. германският канцлер Ангела Меркел беше принудена да приеме оставката на своя добра приятелка – министърката на образованието Анете Шаван. През 1980 г. тя получава докторат от Университета в Дюселдорф с труд на тема „Личност и съвест“. Повече от 30 години по-късно става ясно, че Шаван е преписвала, а за това има твърди доказателства. И този казус е решен от академична комисия, която заявява, че честотата на заемките и липсата на позовавания към използваните чужди текстове е сигурен сигнал за непочтена употреба на съответните източници.

В началото на юли 2017 г. министърката на правосъдието на Чехия Татяна Мала подаде оставка, след като беше заподозряна в плагиатство, реализирано в двете й дипломни тези, защитени в университетите в Братислава и Бърно. Оттеглянето й от поста дойде след подписка, организирана от обществено видими фигури, политици и множество учени.

По всичко личи, че научната общност е изковала както критерии за попадане в нейните черти, така и условия, при които теренът й незабавно трябва да бъде напуснат. В Чехия, но не и в България. Според чешкия премиер Андрей Бабиш Мала е невинна, но оставката й е наложителна, защото съмненията в почтеността й нанасят непоправим ущърб на държавността.

Датата е 17 юли 2018 г., а политическите трусове с научен епицентър продължават да разклащат чешкото правителство. Петър Кърчал, министър на труда и социалните грижи, бе поредният, чиято кариера на висш държавен чиновник приключи след обвинения в плагиатство. Според твърденията той е преписвал в бакалавърската си работа на тема „Младежта и свободното време“, защитена успешно в Университета в Злин. Освобождаването на поста също беше сметнато за задължително от него и от премиера, а доводът беше запазване на държавността от тежките символични щети.

В самото начало на 2021 г. от правителството в Австрия се оттегли министърката на труда Кристин Ашхабер, след като бе подозряна, че е преписала части от докторската си дисертация. Според представители на академичната гилдия дамата е злоупотребила за поне 1/5 от текста си. В случая плагиатството е и автоплагиатство, тъй като сред пасажите, необозначени като цитати, са включени и масивни фрагменти от собствената й дипломна работа.

Според австрийската научна общност за плагиатство се брои не само преписаният чужд труд, но и неправилно маркираните препратки към него: ако източникът е изписан в каталога с използваната литература, но в текста липсват или не са разгърнати навсякъде позоваванията към него, то това също е форма на плагиатство.

В Австрия, но не и в България.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.