"Има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски , или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано?"

Това е въпросът, който поаетът Кирил Кадийски задава на Иван Гешев - главен прокурор, в отворено писмо до Фрог нюз. 

Ето и пълния текст на писмото на поета до главния прокурор:

 

"Отворено писмо

до Главния прокурор

Г-н Главен прокурор,

Въпросът ми към вас е един-единствен. Макар, че поводът, по който е зададен, може да се намери на много места – не по-малко съществени и изискващи непримиримост. Не е нужно човек да е юрист по образование , за да види неща, които не само будят тревога, – меко казано – но отдавна вече пораждат и страх.

Но на въпроса – има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски, или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване. – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано. И на всичкото отгоре, след категоричните разкрития, да няма институция или служба, която да разкрие престъплението, при условие, че (хипотетично) службата, която е трябвало да го предотврати, го е проспала....

Предварително ви благодаря за отговора. Но ако е такъв, какъвто сте дали пред Европейските институции – благодаря, може и да не ми отговаряте. От него личи, че такава държава има и тя се нарича България. От което мен ме обзема срам. И гняв! Срам най-вече вече от мен самия и гняв заради мен самия – че съм един от всички, които търпят цялото това безобразие. Да оставим държавата в ръцете на некадърници (най-безобидната квалификация!), които имат и наглостта да парадират дори и да се смятат  не само за недосегаеми, но и за незаменими!

Един наивник, събрал повече кураж, би ви запитал в упор: кой сте вие, господине, за да злепоставяте така България? Но всеки що-годе мислещ човек ще се въздържи от подобна риторика. Като знаем кой ви курдиса насила на този пост – ясно е и кой сте вие самият!"

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.