"Има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски , или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано?"

Това е въпросът, който поаетът Кирил Кадийски задава на Иван Гешев - главен прокурор, в отворено писмо до Фрог нюз. 

Ето и пълния текст на писмото на поета до главния прокурор:

 

"Отворено писмо

до Главния прокурор

Г-н Главен прокурор,

Въпросът ми към вас е един-единствен. Макар, че поводът, по който е зададен, може да се намери на много места – не по-малко съществени и изискващи непримиримост. Не е нужно човек да е юрист по образование , за да види неща, които не само будят тревога, – меко казано – но отдавна вече пораждат и страх.

Но на въпроса – има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски, или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване. – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано. И на всичкото отгоре, след категоричните разкрития, да няма институция или служба, която да разкрие престъплението, при условие, че (хипотетично) службата, която е трябвало да го предотврати, го е проспала....

Предварително ви благодаря за отговора. Но ако е такъв, какъвто сте дали пред Европейските институции – благодаря, може и да не ми отговаряте. От него личи, че такава държава има и тя се нарича България. От което мен ме обзема срам. И гняв! Срам най-вече вече от мен самия и гняв заради мен самия – че съм един от всички, които търпят цялото това безобразие. Да оставим държавата в ръцете на некадърници (най-безобидната квалификация!), които имат и наглостта да парадират дори и да се смятат  не само за недосегаеми, но и за незаменими!

Един наивник, събрал повече кураж, би ви запитал в упор: кой сте вие, господине, за да злепоставяте така България? Но всеки що-годе мислещ човек ще се въздържи от подобна риторика. Като знаем кой ви курдиса насила на този пост – ясно е и кой сте вие самият!"

 

 „Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството.”

Александър Пушкин, руски поет, роден на 6 юни преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти

 

Какъв дебют (ревю)

 

За по-малко от година романът "Писмата" на Вирджиния Евънс оглавява списъка с най-добрите художествени текстове на The New York Times. Печели и наградата PEN/Hemingway за дебютен роман и е включен в списъка на The Washington Post с 50-те най-забележителни художествени произведения...