"Има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски , или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано?"

Това е въпросът, който поаетът Кирил Кадийски задава на Иван Гешев - главен прокурор, в отворено писмо до Фрог нюз. 

Ето и пълния текст на писмото на поета до главния прокурор:

 

"Отворено писмо

до Главния прокурор

Г-н Главен прокурор,

Въпросът ми към вас е един-единствен. Макар, че поводът, по който е зададен, може да се намери на много места – не по-малко съществени и изискващи непримиримост. Не е нужно човек да е юрист по образование , за да види неща, които не само будят тревога, – меко казано – но отдавна вече пораждат и страх.

Но на въпроса – има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски, или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване. – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано. И на всичкото отгоре, след категоричните разкрития, да няма институция или служба, която да разкрие престъплението, при условие, че (хипотетично) службата, която е трябвало да го предотврати, го е проспала....

Предварително ви благодаря за отговора. Но ако е такъв, какъвто сте дали пред Европейските институции – благодаря, може и да не ми отговаряте. От него личи, че такава държава има и тя се нарича България. От което мен ме обзема срам. И гняв! Срам най-вече вече от мен самия и гняв заради мен самия – че съм един от всички, които търпят цялото това безобразие. Да оставим държавата в ръцете на некадърници (най-безобидната квалификация!), които имат и наглостта да парадират дори и да се смятат  не само за недосегаеми, но и за незаменими!

Един наивник, събрал повече кураж, би ви запитал в упор: кой сте вие, господине, за да злепоставяте така България? Но всеки що-годе мислещ човек ще се въздържи от подобна риторика. Като знаем кой ви курдиса насила на този пост – ясно е и кой сте вие самият!"

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?