"Има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски , или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано?"

Това е въпросът, който поаетът Кирил Кадийски задава на Иван Гешев - главен прокурор, в отворено писмо до Фрог нюз. 

Ето и пълния текст на писмото на поета до главния прокурор:

 

"Отворено писмо

до Главния прокурор

Г-н Главен прокурор,

Въпросът ми към вас е един-единствен. Макар, че поводът, по който е зададен, може да се намери на много места – не по-малко съществени и изискващи непримиримост. Не е нужно човек да е юрист по образование , за да види неща, които не само будят тревога, – меко казано – но отдавна вече пораждат и страх.

Но на въпроса – има ли някъде по света страна, и ако има – каква страна е това?! – в която някакво лице, независимо от какъв пол, мъжки или женски, или същество под защитата на истанбулската конвенция, и отново – все едно в какъв социален диапазон – от проста магистрална курва до най-обигран представител на някое чуждо разузнаване. – може да влезе в жилището на Министър-председателя, да извърши действия, все едно какви, и да напусне необезпокоявано. И на всичкото отгоре, след категоричните разкрития, да няма институция или служба, която да разкрие престъплението, при условие, че (хипотетично) службата, която е трябвало да го предотврати, го е проспала....

Предварително ви благодаря за отговора. Но ако е такъв, какъвто сте дали пред Европейските институции – благодаря, може и да не ми отговаряте. От него личи, че такава държава има и тя се нарича България. От което мен ме обзема срам. И гняв! Срам най-вече вече от мен самия и гняв заради мен самия – че съм един от всички, които търпят цялото това безобразие. Да оставим държавата в ръцете на некадърници (най-безобидната квалификация!), които имат и наглостта да парадират дори и да се смятат  не само за недосегаеми, но и за незаменими!

Един наивник, събрал повече кураж, би ви запитал в упор: кой сте вие, господине, за да злепоставяте така България? Но всеки що-годе мислещ човек ще се въздържи от подобна риторика. Като знаем кой ви курдиса насила на този пост – ясно е и кой сте вие самият!"

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 223 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора