НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Това, което наблюдаваме още от рано тази сутрин, а и вчера, е медиен абордаж - по всички централни телевизии текат непрекъснати пресконференции и брифинги на правителството и ГЕРБ. Обясняват се две неща - колко велико е пранителството, какви огромни са успехите и как точно в историческия ден на приемането ни в чакалнята на еврозоната Радев и опозицията правят опит за пуч.

Втората цел на това медийно окупиране е да се представят протестиращите като лумпени, като вандали и като тълпа извън контрол. Пълна манипулация и подмяна на истината. Тези втръснали до смърт герои на последните десет години - Борисовци, Томиславовци, Горановци, Биковци, Харалани и Харизани, Антоанети, Стойчовци и Коларовки буквално с пяна на уста говорят за всичко друго, но не и за причините, изкарали хората на улицата. Тези същите държавни и идеологически хубавци не притежават тоталната власт, парите, облагите и ресурсите на държавата, не са ги заграбили и натъпкали в чекмеджета, ами тъкмо обратното - само милеят за хората.

Свидетели сме на опит за пълно медийно господство на Партията държава, за обсебването на "истината". Ще го кажа просто - в настъпилото объркване, паника и шизофрения управляващите не могат да си представят, че някой друг ще говори по телевизиите, освен тях, че някой друг ще има право на мнение. И затова съм истински горд, че десетки хора отказваха снощи да говорят и да дават интервюта на БНТ, БТВ и Нова. Те бяха разбрали, че това не е тяхната държава и това не са техните телевизии.

И като капак на всичко - вчера през целия ден неотлъчно по Нова телевизия се въртеше интервюто на Гешев.

Последните месеци телевизионното меню на българите би могло да бъде определено така:

Сутрин - кафе, варено яйце плюс Гешев

Обяд - зеленчукова супа, филийка хляб пюс Гешев

Вечер - кисело мляко плюс Гешев.

Борисов и Гешев са най-даваните хора по българските медии от векове насам. След Тодор Живков те са най-дълго даваните хора по телевизиите. Разбира се, че това е недопустимо, че изнервя и вбесява.

Колкото повече се разгаря протестът, толкова повече ще бъде медийното окупиране. Медийният абордаж ще продължи, за да няма нищо друго, освен техните лица, техните думи и техните внушения. Всички, които гледат - в провинцията и където и да са, трябва да бъдат уплашени и стреснати и мобилизирани, разбира се, по партийна линия. Сега стана ясно - ГЕРБ са за демокрацията, но само такава, каквато си я представят те и каквато ни я разказват те. Демокрация на пачките, пищовите и еврата.

И всички обвинения ще продължат да се сипят върху Радев.

А Доган и Пеевски, както винаги, ще са потънали в хладно и сенчесто мълчание - далече от света и реалността - като идоли и божества.

И Гешев ще продължава да бди над истината и живота ни.

 

P.S. И едно допълнение - аз винаги съм бил и ще продължа да бъда за мирно развитие на протестите, за толерантност към чуждото мнение. Но кажете ми това вече възможно ли е?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.