ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Един от големите ми прятели в ранно детство беше едно кърджалийско турче на име Саджит - за него ще пиша един ден - като братчета бяхме. Саджит отдавна не живее в България, защото семейството му беше унизено и изгонено в Турция, заедно с десетки хиляди семейства от загиващия и загниващ комунистически режим на Тодор Живков. В самия край на царуването си, този дяволито-усмихнат, добродушен правешки хитрец извади етническата карта и насъска българи срещу турци. Вчера, неговият охранител Бойко Борисов на първия си за деня брифинг, докато обясняваше защо е толкова важно Ахмед Доган и Пеевски да бъдат охранявани от НСО с наши пари, зачекна етническата карта. Заплаши всички мирно и нормално протестиращи, че можем да разпалим етническо напрежение. Ние да разпалим етническо напрежение? Как? Защо? Но телохранителя на Тодор Живков си е научил урока — в последните си часове — разделяй и остани на власт.

И днес в Росенец, българската полиция пред очите на цяла България разделя етнически турци и етнически българи. Автобуси с етнически турци с шапки ДПС, организирани и извозени от Родопите до морето са допускани до плажа. Останалите, дошли доброволно с личните си автомобили от цялата страна българи са спирани. Защо? Разделяй и остани на власт.

Полицията създава предпоставки за етнически конфликт.

Такива като мен срещу такива като Саджит? Единственото, което липсва е една разгорещена патриотична реч и бурето с барут е подпалено. Разделяй и остани на власт. Слава богу, нямаме свой Милошевич!

Няма как да стане. Ако мразя нещо въобще, то е насилието. Вярвам в здравия разум на българина. Няма да се стигне до гражданска война — това са думи, които тази сутрин два пъти употреби Томислав Дончев — “гражданска война”! Защо!?

Това, което се случва на Росенец днес е най-мръсната и опасна игра, която Ахмед Доган и властта разиграват — етнически човешки щит срещу мирен протест.

В тази игра потърпевш е всеки етнос в България.

Срамна, срамна работа.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията