ТАТЯНА ВАКСБЕРГ, "Свободна Европа"

Петер Хандке може и да е голям писател, но за голяма част от света той е и защитник на геноцида, който сърбите извършиха срещу босненските мюсюлмани през 90-те. Това е мнението на много хора и организации, реагирали в последното денонощие срещу връчването на Нобеловата награда именно на този автор.

Победителят в съревнованието беше обявен около 14 часа българско време в четвъртък. В следващите 5 часа Нобеловият комитет беше залят от възмущението на босненци и хървати, както и на различни писателски групи.

"Потресени сме", написаха от Американския ПЕН център – писателската организация, която защитава човешките права. "Абсурдно и срамно", написа Влора Читаку, посланичката на Косово във Вашингтон.

В петък информационните агенции продължиха да предават протестните писма срещу връчването на Нобеловата награда по литература на австрийския писател.

Да, имаше и приветствия за присъждането на Нобеловата награда за Хандке. Не само в Сърбия, и не само в среди, настояващи на разделянето на "чистата" литературата от политическите прояви на съответния автор.

За българите е много трудно да формират преценка, защото Хандке почти не е превеждан. Тези, които го познават, или четат произведенията му на други езици, или са си съставили мнение от неговите публични прояви.

Кое поражда недоволство

В основата на бурната реакция е фактът, че Петер Хандке отиде на погребението на сръбския диктатор Слободан Милошевич, а освен това държа и реч на гроба му.

Милошевич беше съден за геноцид и престъпления срещу човечеството в Хага, но почина преди делото да достигне до какъвто и да било финал. Междувременно Трибуналът за бивша Югославия вече беше завършил няколко дела, по които се казваше, че сръбските сили са извършили геноцид спрямо босненските мюсюлмани в анклава Сребреница.

За много босненци, проследили снощи решението на Нобеловия комитет, наградата за Хандке е омаловажаване на престъплението, извършено от сърбите в Босна.

Петер Хандке е роден в южна Австрия през 1942 г. в семейството на австриец и словенка. Той никога не е губил интереса си към събитията в бивша Югославия, част от която беше и Словения. За изненада на много сънародници на майка му, от самото начало на разпада на голямата федерация Хандке защитава сръбската позиция. Предизвиква възмущение с това, че сравнява сърбите с евреите от времето на Втората световна война. После си връща думите обратно, но потърпевшите никога не ги забравят.

"Понякога ми се иска да съм сръбски православен монах, който се бори да запази Косово", казва той навремето.

Далече в 90-те

Просръбската позиция на Петер Хандке става медийно известна още при първоначалното надигане на сръбския национализъм и е "бетонирана" през 1996 г., когато войната в Босна току-що е свършила. Тогава той публикува своя пътепис "Зимно пътешествие по Дунав, Сава, Морава и Дрина или Справедливост за Сърбия". Следва нов пътепис: "Страна на думите. Пътешествие в Каринтия, Словения, Фриули, Истрия и Далмация" (1998). В последвали негови произведения също се засягат в някаква степен Югославия и войните в нея.

Следват негови медийни изяви за това, че трибуналът в Хага "допуска" фалшиви показания, а след това и писма до съдиите с искане да се освободи Милошевич.

Творчеството на Ханке е неделимо от неговите политически прояви по отношение на войните в Югославия. Не случайно американският ПЕН център описва Хандке като "писател, който упорито поставя под въпрос подробно документирани военни престъпления" и не бива "да бъде награждаван в името на своята езикова самобитност". Последното уточнение се дължи на Нобеловия комитет, който мотивира наградата си за Хандке включително и заради приноса му към езика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.