ТАТЯНА ВАКСБЕРГ, "Свободна Европа"

Петер Хандке може и да е голям писател, но за голяма част от света той е и защитник на геноцида, който сърбите извършиха срещу босненските мюсюлмани през 90-те. Това е мнението на много хора и организации, реагирали в последното денонощие срещу връчването на Нобеловата награда именно на този автор.

Победителят в съревнованието беше обявен около 14 часа българско време в четвъртък. В следващите 5 часа Нобеловият комитет беше залят от възмущението на босненци и хървати, както и на различни писателски групи.

"Потресени сме", написаха от Американския ПЕН център – писателската организация, която защитава човешките права. "Абсурдно и срамно", написа Влора Читаку, посланичката на Косово във Вашингтон.

В петък информационните агенции продължиха да предават протестните писма срещу връчването на Нобеловата награда по литература на австрийския писател.

Да, имаше и приветствия за присъждането на Нобеловата награда за Хандке. Не само в Сърбия, и не само в среди, настояващи на разделянето на "чистата" литературата от политическите прояви на съответния автор.

За българите е много трудно да формират преценка, защото Хандке почти не е превеждан. Тези, които го познават, или четат произведенията му на други езици, или са си съставили мнение от неговите публични прояви.

Кое поражда недоволство

В основата на бурната реакция е фактът, че Петер Хандке отиде на погребението на сръбския диктатор Слободан Милошевич, а освен това държа и реч на гроба му.

Милошевич беше съден за геноцид и престъпления срещу човечеството в Хага, но почина преди делото да достигне до какъвто и да било финал. Междувременно Трибуналът за бивша Югославия вече беше завършил няколко дела, по които се казваше, че сръбските сили са извършили геноцид спрямо босненските мюсюлмани в анклава Сребреница.

За много босненци, проследили снощи решението на Нобеловия комитет, наградата за Хандке е омаловажаване на престъплението, извършено от сърбите в Босна.

Петер Хандке е роден в южна Австрия през 1942 г. в семейството на австриец и словенка. Той никога не е губил интереса си към събитията в бивша Югославия, част от която беше и Словения. За изненада на много сънародници на майка му, от самото начало на разпада на голямата федерация Хандке защитава сръбската позиция. Предизвиква възмущение с това, че сравнява сърбите с евреите от времето на Втората световна война. После си връща думите обратно, но потърпевшите никога не ги забравят.

"Понякога ми се иска да съм сръбски православен монах, който се бори да запази Косово", казва той навремето.

Далече в 90-те

Просръбската позиция на Петер Хандке става медийно известна още при първоначалното надигане на сръбския национализъм и е "бетонирана" през 1996 г., когато войната в Босна току-що е свършила. Тогава той публикува своя пътепис "Зимно пътешествие по Дунав, Сава, Морава и Дрина или Справедливост за Сърбия". Следва нов пътепис: "Страна на думите. Пътешествие в Каринтия, Словения, Фриули, Истрия и Далмация" (1998). В последвали негови произведения също се засягат в някаква степен Югославия и войните в нея.

Следват негови медийни изяви за това, че трибуналът в Хага "допуска" фалшиви показания, а след това и писма до съдиите с искане да се освободи Милошевич.

Творчеството на Ханке е неделимо от неговите политически прояви по отношение на войните в Югославия. Не случайно американският ПЕН център описва Хандке като "писател, който упорито поставя под въпрос подробно документирани военни престъпления" и не бива "да бъде награждаван в името на своята езикова самобитност". Последното уточнение се дължи на Нобеловия комитет, който мотивира наградата си за Хандке включително и заради приноса му към езика.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…