До кмета на Пловдив Иван Тотев и всички, до които това писмо се отнася

Предполагам знаете, че съм отдавна удостоен от община Пловдив като почетен гражданин на този град, където съм роден и образован.

След избирането на града за Европейска културна столица за 2019 г. същата община прави всичко друго, освен да се отнася към мен почетно, камо ли почтено.

Още преди години подкрепих пловдивската кандитатура за културна столица в борбата със София, за което си спечелих враг в лицето на Йорданка Фандъкова (все още кмет на София) и нейния антураж. Впоследствие всички проекти за София, които представи екипът ми с мое участие, бяха с лека ръка отхвърлени.

Чух и гледах редица интервюта, включително Вашето и на директорката на INTERNATIONAL PLOVDIV JAZZ FESTIVAL (който аз основах и ръководех под името PLOVDIV JAZZ EVENINGS). В тези интервюта дори не се спомена моето име?! Миналата година навърших 80 години и не получих нито един ред поздравление от община Пловдив. Не бях поканен и на тържественото откриване. Вашето и на администрацията Ви отношение лично към мен е като към НЕпочетен гражданин.

Като гражданин твърдо не одобрявам Вашата администрация и се страхувам за вредите, които тя нанася на пловдивската култура, затова:

ОФИЦИАЛНО СЕ ОТКАЗВАМ от званието “Почетен гражданин на Пловдив”.

Източник: БНР

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...