АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Четвъртият концерт на "Айрън Мейдън" у нас по всеобщо мнение на заклетите им фенове (а такива те в България имат много) беше и най-добрият. Групата е сред класиците в хеви метъла, основана 1975 г. и изгряла на голямата сцена в началото на 80-те. У нас "Мейдън" са гостували трикратно - през 1995 г. вокалистът-титуляр Брус Дикинсън бе заместен от доста по-невзрачния глас Блейз Бейли, а през 2007 г. на стадион "Локомотив" и 2014 г. в "Арена Армеец" вече си бяха в оригинален състав. 

Концертът им на Гребната база в Пловдив бе заключителен щрих от фестивала Hills of Rock, който се проведе за втори път с несъмнен успех. След две вечери с участието на многобройни групи и изпълнители на три сцени, в неделя вечер врати отвори само голямата, за да посрещне любимците на българската публика. Около 25 000 души си купиха билети за "Айрън Мейдън", като най-нетърпеливите се бяха строили пред бариерите още преди в 16:30 ч. 16 песни показаха, че дядковците от Острова все още са железни, както обещава името им. Fear of the Dark, The Trooper, Number of the Beast, Flight of Icarus, Run to the Hills, 2 Minutes to Midnight, For the Greater Good of God - класика след класика се редяха в продължение на час и половина, накрая публиката бе възнаградена и с три биса. С малки изключения, съставът на "Желязната девица" е непроменен от 80-те досега - основателят и басист Стив Харист, Дейв Мъри, Ейдриън Смит и Яник Гърс - китари, Брус Дикинсън - глас и пилот на личния самолет на групата, Нико Макбрейн - ударни.

Шоуто в Пловдив бе част от световното турне Legacy of the Beast, започнало в Талин в края на май, чиято кулминация ще бъде в Лондон на 10 август. Освен със старите хитове, "Мейдън" зарадваха феновете си и зрелищен дизайн на сцената, пренасящ я в различни фантастични светове, тъй като концепцията на концертната обиколка е вдъхновена от едноименния комикс и мобилна игра. 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си