ИСКРА ЦЕНКОВА, в. „СЕГА“
Държавната субсидия за Пловдив се появи едва в средата на това лято, на третата година след като градът спечели титлата Европейска културна столица 2019. Така 2015 и 2016 г. останаха лишени от съдържателна работа. За подобно грандиозно събитие, разбира се, освен пари трябват и кадри. В края на лятото кадровият дебат по програмата също повиши децибели - покрай оставките и новите назначения в УС на общинската фондация "Пловдив 2019". Тогава четирима от ръководството на организацията, сред тях и инициаторите градът да участва в надпреварата, последваха скандално отстранения издател Манол Пейков, обвинен в несъществуващ конфликт на интереси. Тръгнаха си възмутени от нарушените демократични принципи и лошата комуникация с представителите на общинския съвет. Така заедно с излизането от УС на Амелия Гешева, която стана зам.-министър на културата, фондацията, подготвяща града за титлата, загуби повече от половината си членове от общо 11-те. На мястото им влязоха други. На тях обаче им трябва време, за да навлязат в проблематиката и спецификата на инициативата и да напъват мишци, за да дърпат каруцата от калта.
---
"От 2011 до 2017 г. през фондацията минаха много хора. Европейските критерии не означават само да си добре с английския, за да контактуваш свободно с чужденците. Трябват и много други компетенции. Сблъскахме се с този проблем на всички нива. Оказа се, че имаме само няколко културни оператори, които могат да пишат проекти. Но дори и те допускаха грешки. Външно финансиране до този момент бяха печелили само проекти на сдружението на Емил Миразчиев и на Веселина Сариева. При конкурсите за проекти, обявени от фондацията "Пловдив 2019", документацията е доста сложна...", коментира забавянето Пенка Калинкова, театровед и автор на концепцията "Пловдив заедно" за обединяването на различните поколения, етноси и вероизповедания в града. Тя е и един от четиримата напуснали управителния съвет на "Пловдив 2019" след отстраняването на Манол Пейков.
Има ли шанс Пловдив да навакса с реализацията на ключовата инициатива? До пролетта на 2018 г., когато програмата за Европейска столица на културата трябва да пристъпи към финализирането си, остават броени месеци. Вторият официален мониторинг на града ще се състои пред Европейската комисия през април 2018 г. На първия - през октомври 2016 г., журито в Брюксел даде препоръки за развитието на програмата, а пловдивският екип отговаряше на въпроси по управлението на проекта, планиране на бюджета и инфраструктурата. На втория мониторинг представителите на УС на фондацията и на общината трябва да отговарят конкретно на въпроси доколко са изпълнили предварителната програма,
какво е съдържанието на отделните проекти
Изпълнени ли са инфраструктурните обекти, на какъв етап са, какви са бюджетите, с които градът ще оперира през 2019 г.? На тази среща ще се реши и дали Пловдив ще получи наградата Мелина Меркури на ЕК, на стойност 1.5 млн. евро, която се връчва всяка година на културните столици на Европа вместо субсидия. "Точно след една година пък - през ноември 2018 г., програмата на Пловдив Европейска столица на културата трябва да е приключила, публикувана и отпечатана. Каквото успеем да наваксаме в този период, това ще е. Затова и апелираме културните оператори да имат по-дългосрочни визии, за да е ясно артистичното съдържание на програмата през 2019 г. Не можем да работим година за година", подчертава Светлана Куюмджиева, артистичен директор на програмата на общинската фондация "Пловдив 2019". От фондацията се опитват да компенсират забавянето чрез сгъстени срокове. Обявяват успоредни отворени покани, за да дадат шанс и на други организации и артисти да се включат в програмата. В момента са обявили отворена покана с общ бюджет от 250 хил. лв. за участие в конкурс за финансиране, насочена към читалищата от целия Южен Централен район. В началото на следващата година пък ще обявят още една покана за малки проекти, която ще позволи на малки оператори да се включат при по-облекчени условия и обозрими бюджети. Разчитат и на активното партньорско взаимодействие от страна на организаторите на събития.
"Тези дни успяхме да реализираме за пръв път градски игри в Тютюневия град - друг много важен проект, свързан също с драми и проблеми през последните години. Така направихме първи опит да привлечем публика в тази зона. Дойдоха около 250 души общо, които участваха два дни в градски игри. Направихме ги с гейм дизайнери от Италия, Полша, Австрия, Германия. Имахме партньори и от италианския град Матера. Публиката за пръв път видя Тютюневия град с други очи. Занапред ще инициираме все повече събития там. Този проект е изключително важен. Според предварителния ни план градските игри трябваше да се случат по-рано, но успяхме дори с голямо закъснение благодарение на изключителната експедитивност и бързата реакция от страна на партньорите ни от Матера да ги осъществим през ноември", казва Куюмджиева.
Културната програма обаче е само едната страна на подготовката - за всяко събитие от нейния календар
са необходими сцени, изложбени зали, подходяща инфраструктура.
А те са, меко казано, в трагично състояние, както подчертава в отвореното си писмо Манол Пейков след излизането си от УС на общинската фондация. Към момента единствената сграда за общоградски събития е наскоро ремонтираната зала на Синдикалния дом "Борис Христов". Той обаче разполага с около 500 места, а залата обичайно е ангажирана за година и нещо напред. В програмата й не успяват да се наместят дори нужните на брой представления на пловдивската опера, камо ли гостуващите събития от страната и чужбина. Другата също ремонтирана наскоро зала - на Драматичния театър-Пловдив, също е ангажирана целогодишно с представления. Алтернативните сцени като Концертна зала, залата на ДНА, кино "Космос", залата на Дружеството на художниците, сцената на Античния театър също са в окаяно състояние.
Арх. Мария Стоянова, зам.-председател на Камарата на архитектите в Пловдив, е силно скептична относно навременната естетизация на градската среда и културните институции, в които ще се провежда артистичната програма. "За мое учудване във фондацията "Пловдив 2019" няма нито един архитект. Дори за знаковото за града кино "Космос" решенията бяха взети от хора, които нямат представа от състоянието му и проблемите на сградата".
Покрай кино "Космос", една от емблематичните сгради и един от водещите проекти, откроени в апликационната книга на "Пловдив 2019", това лято се развихри поредният скандал под тепетата. От десетилетия тази сграда се руши, през 2011 г. общинското ръководство настоява за събарянето й, но след серия от дебати и силна обществена реакция тя е спасена. Така се ражда гражданската инициатива "Да спасим кино Космос". Видни архитекти, културни мениджъри, инженери, кинорежисьори, дизайнери, фотографи, актьори пък се обединяват в НПО под името "Колектив Кино Космос" и започват безрезервна работа за каузата за съхранението на социалистическата сграда. Творческото обединение разработва технически проект за площадното пространство пред киното, архитектурно заснемане на сградата, бизнес план, ориентировъчна количествено-стойностна сметка за бъдещ ремонт. Активистите запретват ръкави и изриват от сградата тонове боклуци и вехтории, благоустрояват околното пространство... Идеята им е киното да се превърне в алтернативно място за младежка култура, място за фестивали, различни културни мероприятия, творчески работилници, споделени пространства... В средата на това лято обаче колективът оттегли доверието си и всички свои проекти от община Пловдив и от фондация "Пловдив 2019" и преустанови работните си отношения с тях с обвинения в централизирани и непрозрачни действия и в преднамерено ограничаване на участието на граждански организации в подготовката на града за европейска столица на културата.
"Веднага след като общината гласува 2 млн. лв. от общинския бюджет за 2017 г. за реновиране на сградата, рязко спря всякаква комуникация с нас, а месеци преди това бяхме принудени да предадем ключа и да спрем всички събития под претекст, че постройката е опасна. Погледната отвън, сградата на киното - най-голямата амфитеатрална зала у нас, в момента изглежда
както и преди - забравена и занемарена,
а през последните 4 г. беше различна, възраждаше се за нов живот. Знам, че в оставащата една година не може да се направи много. Преди да се изхарчат двата милиона обществени лева, трябва да има задълбочен анализ за нуждите на общността и обществено одобрена концепция за ролята на сградата. След това ще са необходими и инвестиционни проекти за ремонт и реновация. Никой не е представил все още нищо подобно освен нашето сдружение. Без устойчив план за развитието на сградата има огромен риск да я загубим. За да съществува, тя трябва да е изпълнена с живот", отчита арх. Христо Гинев, член на УС на Камарата на архитектите и участник в сдружение "Колектив Кино Космос".
Каква е концепцията на общината за кино "Космос"? Според една от лансираните версии от страна на кмета Иван Тотев на мястото на салона с изтърбушени столове ще се появи кафене с електронна читалня.
"Кино "Космос" беше включено в предварителната програма на Пловдив като европейска столица, като случай на активното участие на общността в спасяването на една сграда. Идеята беше тази реакция да се превърне в модел на поведение и киното да се управлява след това с борд, в който да се привлекат пряко всички културни оператори от града. Тази идея още съществува. За нас този проект все още е приоритетен, все още е място, за което планираме събития, но искаме първо да видим как общината ще се справи с обновяването му, за да можем реално да насочим натам съдържание. Пловдив има нужда от такава зала в по-камерен формат и по-широки функции. След като бъде завършена, тя ще си поеме ролята. За мен съдбата на киното в момента не е застрашена", коментира казуса и артистичният директор на общинската фондация Светлана Куюмджиева.
Съдбата на пловдивската концертна зала, която е в ниската част на полифункционалната сграда на бившия Партиен дом, също е под въпрос. Тя отдавна е в окаяно състояние, върху зрителите тече вода, а
планираният ремонт се бави
Въпреки предписанията за затварянето й оркестърът на пловдивската опера, който иначе прославя България пред света, продължава да я използва. Друго пространство за репетиции и представяне на симфоничната си програма в града няма. Това е единствената собствена зала на Държавна опера - Пловдив, а от фондация "Дом за пловдивската опера" виждат вариант чрез по-голяма реконструкция тя да се превърне и в модерен оперетен театър. Във високата и в половината от ниската част на бившия Партиен дом на площад "Централен" пък се намира част от общинската администрация.
"Двата обекта трябва да се разглеждат и ремонтират заедно, защото това е една сграда, макар и с двама собственици. Недоумявам защо община Пловдив и Министерството на културата не седнат на една маса и не заработят заедно. (Министърът на културата Боил Банов обеща, че ще отпуснат средства за пълното реновиране на сградата - б.а.) Сградата е строена през 70-те години, не отговаря на съвременните норми за земетръс и има нужда от сериозно конструктивно укрепване, а не от пребоядисване и стягане на помещенията. Това са и експертните ни препоръки към общината и Министерството на културата. Екипът ни спечели конкурс през 2014 г. за ремонт и реконструкция на тази част от сградата, в която днес се помещава администрацията на общината. Добре познаваме и състоянието на помещенията, които се ползват за концертна зала. От общината се съгласиха и направиха конструктивно обследване на високото тяло. Оказа се, че то трябва да бъде конструктивно укрепено. Времето, което остава до 2019 г., обаче надали ще стигне, за направата на всичко необходимо. Песимист съм. Един технически проект за такава сграда не може да се направи за по-малко от шест месеца заради специфичните проекти, съоръжения и инсталации. Строителството също е свързано със сложна организация и за изпълнителя, и за общината", отбелязва зам.-председателят на Камарата на архитектите арх. Мария Стоянова. Най-големият проблем на града според нея е липсата на чуваемост и диалог между браншовите организации и общината.
Ще останат ли без дом и художниците през 2019 г.?
Дружеството на пловдивските художници дълго се съпротивляваше на решението, взето, без никой да се допита до тях, изложбената зала на ул. "Гладстон" 32 да бъде съборена. Да, артистичната постройка, която е общинска собственост, е в окаяно състояние, но един по-сериозен ремонт би могъл да я спаси. Министерството на културата обаче даде зелена светлина на събарянето й, не била паметник на културата. На мястото й сега трябва да се построи нова 18-метрова сграда, отговаряща на европейските стандарти. В началото на ноември от общината съобщиха, че дългоочакваната обществена поръчка за строеж е обявена, а офертите на кандидатите ще се отворят на 4 декември. Отпуснатите пари на града - 3.5 млн. лв., каквато е стойността на инвестицията без ДДС, ще отидат за строителство на нова изложбена зала. Дали обаче тя ще успее да се включи в събитията на календара на Пловдив през 2019 г.?
Според Камарата на архитектите това е пълна илюзия. А каквито и решения да се търсят за място на изложбите им, те ще са палиативни. Преустройството на площад "Централен", който също е в окаяно състояние, не е лека работа. Градът явно ще посрещне милионите си гости със зеещите като язва разкопки на римския форум и с дупки по улиците. В момента дори централните улици все още не са оправени. От общината обаче смятат, че наличието на археолозите в центъра на града не само няма да смущава посетителите, а и ще е поредната атракция.
