Иво Балев, в. "Сега"

В този материал ще стане дума за амбициозен издателски проект, за мащабна литературна каша и за едно забележително упорство (учтиво казано) - маркетинговите хитроумия и лекомислените движения около книгата "Братя Грим. Детски и домашни приказки" на издателство Deja Book. 

Поводът за тази статия е, че за тази книга отново има нещо като малка кампания или опипване на почвата. В електронното издание "Егоист" се появи материал тип културен, по същество рекламен ("Братя Грим без грим - защо тази книга е важна?"), а във "Фейсбук" излезе спонсориран линк към този материал; някой е платил, за да се показва тази статия в новинарския поток на фейсбук потребителите. Авторката не е човек от издателството, но статията й е с координати изцяло в любимата тема на издателите Христо Блажев и Благой Иванов. Тази тема бе многократно разработена в началото на годината, докато течеше скандалът около книгата, и може да се обобщи долу-горе така: "Колко е важно да се четат Братя Грим и колко не са прави бг мамите, които пищят, че приказките са страшни". По-надолу ще обясня защо издателите предпочитат да спорят с бг мамите, а не с професори, например. 

Трудно ми е да повярвам, че издателите нямат съвсем нищо общо със статия, която започва с това, че е важно да четем Братя Грим и завършва с недвусмисленото - "Детски и домашни приказки" на Братя Грим е издание на Deja Book и струва 27.90 лв".

В следващите редове ще се опитам да обясня защо считам поканата да си закупя тази книга за нечестна.

***

За да се навлезе в контекста, е необходима една ретроспекция, в която няма как да се избегне и частичният преразказ на чужди материали, за което се извинявам предварително.

Книгата, за която говорим, излезе в края на 2016 г., съпроводена от възторжени дитирамби на окололитературни субекти из читателските групи в социалните мрежи и т.нар. "книжни блогове", много от които на практика са част от маркетинговата мрежа на издателствата. Тази неформална обвързаност е трудно доказуема, но лесно проследима по косвени признаци - едва ли някой внушава на блогърите специално какво да пишат, но те сами имат интерес да имитират издателския безкритичен ентусиазъм. Това е отделна тема и не тя е основната в момента.

Проектът с приказките на Братя Грим е повече от амбициозен - издателите твърдят, че предлагат за първи път на български "оригиналните Братя Грим", изданието съдържа обширен справочен апарат - дълги предговори от самите Братя Грим и от преводача Слави Ганев, подробни обяснителни бележки, също изготвени от преводача, приложения; повече от сериозна заявка.

Скоро след излизането на книгата стана ясно, че изданието е не просто "неакадемично", а объркано и залутано до безтегловност. С книгата и нейния превод стана скандал, в който и аз се включих периферно, като изразих мнение, че такава книга би трябвало да се изтегли от книжарниците, да се поправи и тогава да се предложи отново на читателите - както постъпват например автомобилните компании, когато се открие системен проблем за някой модел. Нашумял беше случаят с "Фолксваген" - заради доказана измама със софтуера, отчитащ вредните емисии, компанията плати гигантски глоби и изтегли от пазара хиляди автомобили. 

Тогава бях упрекнат, че плюя книгата, без да съм я чел. А аз наистина не съм я чел и нямам никакво намерение да я прочета в този й вид - ще обясня защо.

За книгата излязоха две остро критични статии в "Култура" и "Литературен вестник" - статии, написани от уважавани германисти преводачи (проф. Ана Димова и проф. Майа Разбойникова-Фратева). 

Ето в огрубен и непълен вид част от проблемите на това издание, както ги описват специалистите.

Смайваща некомпетентност

Не искам да надхвърлям своите компетенции - нито съм германист, нито познавач на Братя Грим; затова цитирам - и то малка част от това, което ме убеди, че тази книга съдържа "вредни емисии".

Навсякъде в книгата се говори за град Кесел, какъвто в Германия не съществува - градът, с който се свързва дейността на Братя Грим, е Касел. Основната разказвачка Фиман, от която записвали приказки братята, в книгата на Deja Book присъства с името Виман. Това, че в немския "v" се чете "ф", го знае всеки перничанин с голф тройка: Volkswagen = Фолксваген. В книгата също така при превода са сгрешени роднински връзки, географски и културни понятия, исторически и чисто езикови реалии; горнонемските и долнонемските диалекти преводачът нарича висок немски и нисък немски; и т.н., и т.н. Грешките и недомислията са едва ли не на всяка страница - много от тях се повтарят системно, не става въпрос за грешки на пръста, а на мозъка.

Неясен контекст 

Целият справочен апарат на книгата е изтъкан от алогизми, куха патетика и лавина от биографичен материал, изсипан като от обърнато чекмедже.

Въпреки обширния справочен апарат липсва аргументирана обосновка какво е насочило издателите точно към първото издание на двата тома на приказките на Братя Грим от 1812 и 1815 - освен колумбовската амбиция да направиш нещо за пръв път. Заглавието на Deja Book - "Детски и домашни приказки", предполага детска и семейна публика. 

"Но това първо издание в Германия 1812/1815 - обясни проф. Разбойникова-Фратева за "Сега" - не е насочено нито към децата, нито към майките им. Самото то не е имало успех в Германия и е останало непродадено. Неслучайно Братя Грим приживе подготвят още 6 издания, които включват голям брой новосъбрани приказки, пренаписване на наличните и пр.; определени издания са насочени главно към детската публика."

В новото българско издание липсва каквато и да е връзка с предишните български издания на Братя Грим. Все пак освен да забиеш знамето - аз тука издавам за първи път на български нещо невиждано, можеш да се поинтересуваш в каква традиция евентуално се вписваш. 

Традицията е например такава, че проф. Цочо Бояджиев - изтъкнат германист и преводач, за превода на "Немски сказания" от Братя Грим казва, че е търсил специалисти за съвет и консултации. Става въпрос за наистина тежка материя, която затруднява и светилата в тази област на знанието. 

Преводачът, съставител, автор на предговора и бележките в дискутираното издание Слави Ганев е талантлив младеж, превел до този момент няколко книги от английски. За Братя Грим - с които изтъкнати преводачи и учени завършват и увенчават дълъг професионален път, - издателите са избрали преводач, който дебютира в превода от немски!

Злополучен експеримент

Към всичко това с някои от приказките е проведен и озадачаващ експеримент с превод на "еквивалентен български диалект, за да изпита читателят същото чувство, което завладява и немския читател при прочита им". Това не е пародиен, а буквален цитат от предговора на изданието. Проблемът с диалекта се отнася до неголяма част от книгата спрямо общия обем, но решенията на преводача са фрапиращи. Възможно ли е изобщо такова нещо да се чете: 

"Емало нявга ядин рибарин, дет жи'еел с жина си в мизерна съборетина край морето. 'Секи ден рибаринът оти'ал на риболов и тей рибарствал ли, рибарствал. 'Яднъж седял с въдицата..."

Отделно от всичко това съществуват и съмнения 

дали изобщо преводът е от немски, 

а не например от съвременен английски, с който талантливият млад преводач е доказал, че се справя чудесно. Това вече решително надхвърля възможностите ми за преценка, затова пак цитирам - в "Литературен вестник" проф. Ана Димова посочи смущаващи прилики на българското издание конкретно с едно англоезично издание - The Original Folk and Fairy Tales of the Brothers Grimm: The Complete First Edition. Jacob Grimm; Wilhelm Grimm. Translated & Edited by Jack Zipes. Published by Princeton University Press, 2014. 

Издателите, разбира се, категорично отхвърлят това "твърдение, пуснато с лека ръка". Аз не останах с впечатление, че твърдението е пуснато с лека ръка. По-скоро ми се струва, че по тази точка издателите и преводачът бяха пощадени - не знам дали съществува процедура, по която това може да се докаже, и какви биха били последствията - тук въпросът не е само етичен, става въпрос за възползване от гигантски труд тихомълком. 

***

Въобще издателите първоначално отказваха да чуят, че с книгата им има проблем, реагираха агресивно и арогантно. В СУ беше проведена дискусия за преводите на диалект и конкретно за тази книга. Участваха достатъчно компетентни хора от научните среди, но преводачът и издателите неглижираха това мероприятие като досадна подробност от пейзажа. Общо взето, настроението им в онзи момент беше - "абе, ние тука направихме издателски удар, какво ни занимавате с глупости!"

Впоследствие уж смекчиха позициите си и "признаха", че са допуснали грешка - излязоха със специална декларация, че приемат професионалните критики към изданието; и в същия текст директно обвиниха хората от "академичната общност", че толкова години не са се заели те с тази просветителска дейност да представят на широката публика "оригиналните Братя Грим". 

Преди близо половин година издателството обеща, че ще коригира грешките, с които изобилства книгата - но как може да се поправи това и поправимо ли е въобще? С моя поглед на лаик аз преценявам, че някой много добре подготвен германист трябва да си избоде очите с повече от 800 страници текст и да изгази през цял язовир от недомислия.

Зададох този въпрос на проф. Майа Разбойникова-Фратева. 

"Поправка на изданието е възможна теоретично - отговори ми проф. Фратева - чрез оставане плътно при текста на първото издание, чрез отказ от откривателствата и наивните възторзи на съставителя и преводач и чрез представянето на първото издание на приказките като това, което то е - събирачески труд с културно-историческа насоченост, адресиран към съмишленици и сподвижници на двамата братя в размирното и литературно-романтическо начало на ХIХ век. (Остава отворен въпросът кой е неговият адресат в България.)" 

***

За обещанието на издателите, че ще се поправят, мислех да изчакам година, но като прочетох статия, която ми казва колко е важно да изконсумирам точно тази книга, реших, че въпросът сам се поставя: защо отново се предлага това изделие с толкова неподправен възторг и спонсорирани линкове във "Фейсбук"? Да не би все пак да са си направили труда да зачистят книгата поне от най-грозните грешки, които безплатно и на добра воля им бяха посочени? Влязох в книжарница на "Сиела", разгърнах томчето и без особени усилия намерих град Кесел и ниския немски, и още няколко подобни - книгата очевидно се предлага в същия вид. 

И при всичко изброено дотук (а то е съвсем сбито и непълно) питам аз: разумно ли е да дам 27.90 лв., за да си напълня главата с пясък? 

Пак казвам - не искам да надхвърлям компетенциите си. Но ако един търговец ми казва, че продава съкровище, а професорът казва, че съкровището е фейк - не е ли по-логично да се доверя на професора? 

Затова на този етап можем да поздравим издателите с техния усет, предприемчивост и маркетингови способности - в това те са проявили качествата си и заслужават адмирации. Съвсем не искам да изглежда, че упреквам някого за това, че продава - това е най-хубавото, което може да направи един издател - да продава колкото може повече, разширявайки границите на пазара и на етиката. 

Продажбите са си продажби - който издава, трябва и да продава. Маркетинговите трикове и инфантилните лозунги за красотата на четенето може на мен да не са ми по вкуса, но явно са неотменима част от бизнеса - и аз приемам това.

Но когато сме дали на България едни "алтернативни Братя Грим", нека се научим и да осъзнаваме грешките си с повече смирение.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 131 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия