БОЙКО БОГДАНОВ, "ФЕЙСБУК"

ДУМИ ЗА СБОГОМ:

Отказвам!

Отказвам повече да работя с тъпи артисти, които обичат себе си в изкуството, а не изкуството в себе си. Отказвам да повтарям стотици пъти на затъпели хористи на кой такт и коя нота да ЗАПОМНЯТ мизансцена си,докато вниманието им е в клюките и в лютеницата.

Отказвам всякакви срещи на недочукани сопрани с мъжемутрите им - спонсори на неведението им, как се фонира „фа“ от Царицата на нощта, изписана от тъпото копеле Моцарт.

Отказвам на тъпи тенори да ги хваля псевдохудожествено, само и само за да повдигна летвата на тъпашкото им самолюбие и да ги успокоя, та да не личи рошаво тяхната природна неспособност да изпеят поне едно чисто „си“.

Отказвам да дообяснявам на верноподаници-партийци-директорчета на театри и опери що е то „художествена идея“„зрителски таргет“,“родова памет“ и „културна, а не финанЦЦЦова рентабилност“.

Отказвам всички калпазани осветители.

Отказвам всички калпави озвучители.

Отказвам мижавите си хонорари.

Отказвам се от ненужната просветителска дейност да разяснявам що е то „авторско право“ на невежи персонажи, достойни за перото на Илф и Петров.

Отказвам срещите си с полуневежи театроведки - на длъжност „драмартурзи“ на театри, чиито бузи на гъза са повече от езиците, които знаят - и естетически, и лингвистично.

Отказвам да допълвам снизходително списъци с партийни, парламентарни и пр. административни временни джуджета за покани на премиерата, дето няма да дойдат или, ако случайно дойдат, ще им се лигавят в подножието други, още по-дребни джуджета и свита.

Отказвам твърдението, че съм горд с професията си, която упражнявам по принуда ПРЕДИМНО С КОМПРОМИСИ, ВКЛЮЧВАЙКИ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ СЪСТАВИ ФАЛШИВИ НОТИ БЕЗ МИМИКА, БЕЗ ТЕХНИКА НА ЖЕСТА, БЕЗ АРТИКУЛИРАН ПРАВОГОВОР И ПР. АЗБУЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИЯТА НА АКТЬОРА, КОЯТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЗНАЯТ, НО НЕ ВЛАДЕЯТ И ДЕВАЛВИРАТ, ОБЛАДАНИ ОТ НЕРАЗБИРАЕМО ЗА МЕН ТЕЛЕВИЗИОННО САМОЧУВСТВИЕ. 

Отказвам моралния кич да се разхождам по „Раковски“ и да се преструвам, че не виждам заглавията на представяните „спектакли“, които се оспорват едно-друго в безочието, тъпотата и пошлостта на шарените си картинки и наименованията си.

С всичко гореспоменато не се заслужаваме взаимно.

Затова отказвам участието си по-нататък от това позорно „оцеляване“ в консенсуса на взаимното унижение.

26 май 2017 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.