Наградата „Сахаров“ на ЕП за свобода на мисълта бе връчена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар - две млади жени от язидското малцинство в Ирак, избягали от робство и разказали на света за зверствата спрямо йезидите, извършвани от "Ислямска държава" (ИД). „Повече от 3 500 жени и деца са държани в плен като робини от ИДИЛ. Всеки ден те умират по хиляда пъти“, заяви Ламия Ажи Башар при получаването на наградата по време на пленарната сесия на Европарламента в Страсбург.

„Бях продадена четири пъти от ИД като робиня“, заяви 18-годишната Ламия Ажи Башар в емоционална реч в пленарната зала на ЕП. Тя разказа за ужасяващата си съдба и за тежките рани, получени при избухването на мина по време на бягството й. Инцидентът довежда до смъртта на приятелка от детските й години и на друго момиче, които също като нея са били жертви на изнасилвания.

„Ние успяхме да избягаме, но преди да се доберем до безопасно място, моята приятелка Катрин настъпи мина, тя експлодира и последното нещо, което чух, бяха нейните предсмъртни писъци - най-ужасното нещо, което съм чувала през живота си“.

„Вярвам, че мога да бъда гласът на жертвите. Наградата „Сахаров“ ми дава много сили и затова съм решила да стана глас на безгласните“, заяви Ламия.

„Половин милион язиди в Ирак са последните членове на тази общност в Близкия Изток“, посочи Надя Мурад. Тя призова за изграждането на зони в Ирак, където язидите и други малцинства да могат да намерят подслон в безопасност, или за приемането на йезидите от европейските страни. „Ние гледаме на Европа като на символ на хуманност и Европа потвърждава това днес. Европа трябва да остане модел за света и модел за съвместното съществуване на народи и култури“, каза тя. 

Наградата „Сахаров“ е учредена през 1988 г., за да почете усилията на личности и организации, борещи се за права на човека и за основните свободи. Нейното финансово измерение е 50 000 евро.

ПРЕДИСТОРИЯТА

Надя Мурад и Ламия Ажи Башар оцеляват след сексуално робство при „Ислямска държава" и се превръщат в говорители на жените, станали жертви на систематичното използване на сексуално насилие от страна на ИДИЛ. Те се застъпват публично за язидската общност в Ирак - религиозно малцинство, подложено на геноцидна кампания от страна на бойците на ИДИЛ.

На 3 август 2014 г. ИДИЛ избива всички мъже в село Кочо, родното място на Ажи Башар и Мурад в Синжар, Ирак. След това масово клане жените и децата попадат в робство: всички млади жени, в това число Ажи Башар, Мурад и техните сестри, са отвлечени, купувани и препродавани нееднократно и експлоатирани като сексуални робини. При клането в село Кочо Мурад загубва шестима от братята и майка си, която е убита заедно с осемдесет по-възрастни жени, които за бойците на ИДИЛ нямат сексуална стойност. Ажи Башар също попада в сексуално робство заедно с шестте си сестри. След като бойците на ИДИЛ екзекутират братята и баща ѝ, тя бива препродавана пет пъти измежду бойците и е заставена да прави бомби и жилетки за самоубийствени атаки в Мосул.

През ноември 2014 г. Мурад успява да избяга с помощта на съседско семейство, което я извежда тайно извън територията, контролирана от ИДИЛ. Това ѝ дава възможност да се насочи към лагер за бежанци в Северен Ирак, а по-късно и към Германия. Година по-късно, през декември 2015 г., на първото заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпросите на трафика на хора Мурад изнася вълнуваща реч, в която описва своите преживявания. През септември 2016 г. тя става първият посланик на добра воля на Службата на ООН по наркотиците и престъпността за достойнството на жертвите на трафика на хора, като взема участие в световни и местни инициативи за повишаване на осведомеността относно тежкото положение на безбройните жертви на трафик на хора. През октомври 2016 г. Съветът на Европа я удостоява с наградата „Вацлав Хавел" за принос в областта на правата на човека.

Ажи Башар неколкократно прави опити за бягство и през април най-сетне успява да се спаси благодарение на помощта на своето семейство, което заплаща възнаграждение на местни контрабандисти на хора. При пресичането на кюрдската граница, докато бяга в посока към територията, контролирана от иракското правителство, следвана от бойци на ИДИЛ, избухва противопехотна мина. Две нейни спътнички са убити, а тя самата е ранена и почти загубва зрението си. За щастие успява да се спаси и впоследствие е изпратена на лечение в Германия, където се свързва със своите оцелели братя и сестри. От възстановяването си насам Ажи Башар активно работи за повишаване на осведомеността относно тежкото положение на язидската общност и оказва подкрепа на жени и деца, станали жертви на робството и жестокостите от страна на ИДИЛ.

---

Язидизмът е синкретична религия -  намират се елементи от зороастризма, християнството (несторианството), юдаизма и исляма Те вярват в съществуването на един Бог и седемте ангела, главен сред които е Мелек Таус. Основателят на религията е Шарфадин (VІ – V век преди Христа).

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...