Режисьорът Боряна Пунчева написа силно критичен текст за състоянието на Националния филмов център, начина му на работа, безконтролността и конфликта на интереси при управлението на българското филмопроизводство. „Филмовият център не е завера. Там са нашите пари, от нашите данъци за нашите филми”, обръща внимание Пунчева.
Ето най-важните твърдения в статията й, публикувана от портала "Култура":
1. Натиск
„При избора на директор на НФЦ традиционно в публичното пространство се коментират единствено и само имената на кандидатите. До последно не се знае кой всъщност ги оценява и как става това. Какво послание носят имената на колегите, които взимат решенията? В действителност какви са тези сложни сметки, съображения и интереси, в които са ангажирани членовете на комисията и които в крайна сметка се отразяват в резултата на избора?
Аз имах честта да бъда поканена за член на такава комисия през декември 2011 г. Бедно е въображението какъв натиск върху позицията ми оказа колегата, който всъщност ме покани. Първо твърдеше, че от Министерството на културата наредили да се избере еди-кой си. А после - вместо този, да е онзи. Обадили се били дори от най-високото място... Тогава не бях в състояние да се ориентирам дали в действителност всичко това е вярно. Има ли наистина инструкции и кой всъщност ги дава? Пълен кошмар! Нямах информация какво се случва с другите в комисията, нямах и опит в тия дела. Нервите ми не издържаха и в деня на заседанието с линейка ме закараха в болница. Всъщност, разказвайки това, си давам сметка, че да имаш илюзии относно истинността на избора, е пълна глупост.”
2. Монопол
„В НФЦ един-единствен човек отговаря за всичките пари за филмопроизводство – и при разпределяне, и при отчитане. Пълен монопол. Невиждано административно чудо! Когато този служител е в отпуска, НФЦ спира да работи. Спокойно би могло да няма директор и прочее подробности. Един-единствен чиновник се занимава с всичко съществено по отношение на милионите левове държавна субсидия. Без контрол. Подготвя договорите, води финансовата комисия, определя траншовете. Дава парите. Или пък не ги дава. Еднолично приема или не приема отчетите. Някои трупат дългове, другите ги държи изкъсо. По лична преценка. Така е от години. Страшно удобно!”
3. Конфликт на интереси
Откровено демонстриран в годините конфликт на интереси е и реципрочността при избор на членове на художествени комисии. А това дори законът го изисква! Парадокс, който постоянно генерира напрежение и скандали. Спокойно може да се върнем към тегленето на жребий – в БНТ този принцип работи успешно от години. Обвито в тайни и лобизъм е как се взима решението от министъра кои филмови асоциации имат право на представители и в съвета, и в художествените комисии. Или пък как се избират филми за това или онова представяне на киното ни по света."
4. Непрозрачност
„Сайтът на НФЦ е другата отровна мъгла – не е ясно какво става в агенцията, какви заповеди се издават, какви решения се взимат - от директора, от НСК. Не може публикуваните там протоколи от техни заседания да са от по-миналата година! Така обикновеният кинодеец научава само това, което искат да му кажат, и то, ако някой отгоре реши да напише я открито писмо, я декларация, я интервю. Въпреки че и чиновниците, и комисиите в НФЦ се издържат с нашите пари и ние трябва да знаем какво става там. И защо! И тук не е нужно да се променя нито законът, нито правилникът.”
5. Нелегитимност
„Не се коментира как се разпределят и харчат парите, при какви правила, процедури, норми, стандарти. Какви механизми управляват наличните милиони държавна субсидия? В гилдията е всеизвестен факт, че Финансовата комисия в НФЦ работи въобще без писани правила. Има само един хвърчащ лист с анонимни инструкции. Така всяко нейно решение всъщност е лишено от легитимност. И, разбира се, е оспоримо. Също и много удобно. И ако сега сме притиснати от нулеви сесии, за това са допринесли и безнаказаните финансови еквилибристики на предишни, по-предишни и т.н. ръководства в НФЦ. И между другото - ефектното говорене.”
6. Нерентабилност
„Разпространението на създадените филми също е тера инкогнита за всички управляващи киното ни структури.
В мъгла тъне вече 20 години митологичният фонд "Българско кино", за който се уморихме дори да говорим. И докато взаимно се убеждаваме, че това е неработещо решение, изчезва земицата в полите на Витоша, оставена на българското кино като огризка след продажбата на Киноцентъра. Оставена ни от кумова срама, за да гарантира поне старта на този мечтан и несбъднат фонд. Имотът се управлява от "Аудиовизия Орфей", от година на година става все по-малък и, както вървят съдебните дела, скоро съвсем ще изчезне.”
