SKIF публикува отвореното писмо на Ана Батева, инициатор на "Сцена СПАМ", инициатива на сдружение СПАМ Студиос за развитие на столичната зала „Академик“ в Националния студентски дом. Поводът е дейността на трупата се прекратява  в сградата на Националния студентски дом. Писмото е е адрисирано до артистичната общност, медиите и публиката.

"Бяхме обвинени, че заради нас вече много студенти искат да ползват пространството безвъзмездно за репетиции, което от своя страна заемало много дати – донякъде е вярно, че дойдоха заради нас, но именно това бе и целта: да върнем студентите в залата, като им предложим пространство и по-добри условия за творчество и развитие на техния потенциал", пише Батева.

Ето пълния текст на отвореното писмо:

 

С огромно съжаление ви информираме, че Сцена СПАМ прекратява дейността си в сградата на Националния студентски дом. Причината е рязка промяна на условията, въведени едностранно от директора д-р Никола Танаков. Това решение не е плод на наш избор или желание, а единственият достоен изход при настоящите обстоятелства. 

След три месеца активна работа и пълно съответствие с представената концепция и предварителните уговорки от наша страна – договорени в рамките на подписания  Меморандум за сътрудничество (рег. № 8-02-42 от 09.01.2025 г.) – на 9 май 2025 г., бяхме устно уведомени, че от юни 2025 г. влизат в сила нови условия:

• Залата ще се предлага единствено срещу удвоен наем, като се въвежда задължителен наем за минимум 8 часа дневно, вместо минималните 4 часа, независимо от реалната нужда на събитието;

• Въвежда се наем и за нашите събития и присъствие, въпреки първоначалната договорка, че пространството ще бъде предоставено на екипа ни с цел развитие на залата и нейно популяризиране.

Тези нови условия не само, че са в абсолютен разрез с подписания меморандум за сътрудничество и предварителните уговорки, като при такава финансова тежест устойчивостта на независими културни проекти става напълно невъзможна. Пространството все още няма изградена публика – именно това беше нашата мисия – и в този ранен етап приходите от билети не могат да покрият дори наема, камо ли хонорарите за артистите.

Но освен новите условия, на проведената среща на 9 май 2025 г. в 12:30 ч. в кабинета на ръководството, в присъствието на д-р Никола Танаков и г-жа Росица Пенева, чух следните безпардонни обвинения към нашия екип – поднесени с агресивен и нетолерантен тон, които в името на достойната защита на усилията и труда ни, както и прозрачността и личната отговорност пред хората, които подкрепиха тази инициатива, сме длъжни да споделим публично:

• Бяхме обвинени, че продаваме билети и прибираме печалбата – твърдение, което категорично не отговаря на истината. Всички приходи отиваха за артистите и същите са отчетени чрез договори, формуляр сметка за изплатени суми и пълна счетоводна прозрачност. Единствено бяха задържани 20 лева от прихода на билети с цел обезпечаване на счетоводното администриране.

• Бяхме обвинени, че рекламираме сцена СПАМ, а не Студентски дом – нещо, което лесно може да бъде опровергано с цялата ни публична комуникация. Партньорството ни се споменава във всяко интервю, а Национален студентски дом е отбелязван във всеки рекламен пост. 

Тук добавям, че още при самото откриване на сцена СПАМ директорът на институцията лично присъства и изнесе реч в подкрепа на партньорството ни и общата ни цел – развитие на културната сцена и привличане на нова публика. Част от тази реч даже я има и на видео. Това обаче беше единственият път, в който директорът  дойде в залата – след това не присъства на нито едно събитие, въпреки изпратените покани от наша страна.

В допълнение, същият директор нееднократно разглеждаше предоставената от нас презентация с ясно изложена концепция, визия и услуги на сцена СПАМ (всеки интересуващ се може да се запознае с нея). След три месеца активна дейност и широка публичност, изказването му „е, не съм разбрал концепцията явно“ – на фона на друго негово твърдение, че „залата е Академик, а не СПАМ“ – звучи не просто несериозно, но и подигравателно към труда и добрата воля на екипа.

• Бяхме обвинени, че заради нас вече много студенти искат да ползват пространството безвъзмездно за репетиции, което от своя страна заемало много дати – донякъде е вярно, че дойдоха заради нас, но именно това бе и целта: да върнем студентите в залата, като им предложим пространство и по-добри условия за творчество и развитие на техния потенциал. Но по-важното в случая е, че това е част и от мисията на Студентски дом. Съответно да се използва като аргумент срещу дейността на нашия екип е напълно необосновано.

• И не на последно място – бяхме обвинени, че „печелим на гърба“ на институцията чрез символичната такса от 150 лв., която артистите внасят за техническа и административна подкрепа. А таксата включва:

1. техническа подкрепа при подготовка на събитията (строеж на звук и осветление или т.н. съдействие от един или двама души от екипа ни в деня на събитието, в рамките на 4–5 часа);

2. продажба на билети, както онлайн, така и на място чрез касов апарат на сдружението;

3. административно осчетоводяване на продадените билети съгласно закона (изготвяне на авторски договори, формуляр сметка за изплатени суми, фактури);

4. поддръжка на залата (подмяна на изгорели крушки от прожекторите, кабели, почистване);

5. заснемане на видеоматериали за популяризиране на събитията и реклама.

Важно е да се отбележи, че тази такса беше въведена едва от април 2025 г. През март – първия месец на дейност – не събирахме никакви средства, тъй като имахме нужда от време да се ориентираме в нуждите на артистичната общност. Оказа се, че много от тях срещат затруднения с продажбата на билети, нямат административен опит, но и достъп до техника за популяризиране на събития – области, в които нашата подкрепа се оказа ключова.

Но що се отнася до техническата част, следва друга ситуация, която предизвика сериозно безпокойство. В хода на техническата подготовка за откриването на инициативата – стана ясно, че е належаща спешна смяна на опасно загряващи кабели.

Същите тези стари кабели и трансформатор вече бяха довели до инцидент с разтопен прожектор през февруари 2025 г. – месец преди началото на нашата дейност – което представлява пряка предпоставка за пожар.

С цел да гарантираме безопасното протичане на събитията, поехме изцяло за наша сметка подмяната на окабеляването. За тази ситуация ръководството беше информирано по официален имейл (на 25 март в 13:32), но така и не получихме никаква обратна връзка за извършеното от наша страна.

В последствие възникнаха още две ситуации, които допълнително внесоха смут. На два пъти получихме предупреждение за предстоящи противопожарни проверки: за 24 април (два дни преди премиерата на „Три за щастие“), г-жа Росица Пенева ни информира, цитирам: „можете да влезете в залата едва след 12:30 ч., тъй като преди това ще има проверка за противопожарна безопасност и да не се засечете“, както и на 28 април – в деня на студентската предпремиера – когато студентите бяха инструктирани „да не излизат през предния вход между 11 и 12 ч., за да не ги види някой, а ако ги видят – да кажат, че просто репетират“. Да, това са реплики, които трудно могат да бъдат доказани, но сградата разполага с камери, които могат да покажат кой, кога и с каква цел е влизал.

Съответно, липсата на отговор относно подмяната на рисковото окабеляване, както и възпрепятстването на достъпа ни до залата в посочените дни, повдигат резонни въпроси относно безопасността и реалния статут на дейността в пространството.

В тази връзка искаме публично да питаме ръководството на Национален студентски дом:

• Защо имахме ограничения в достъпа до залата в посочените по-горе дни и часове, както и главния вход от страна на студентите, при наличие на проверяващи органи?

• Изобщо съществува ли валиден лиценз за извършване на културна и сценична дейност в зала, която вече е претърпяла пожар в миналото?

• Как прикриването на активна дейност пред външни институции се вписва в идеята за подкрепа на младите артисти и развитие на студентите?

  • И не на последно място – трябва ли да се случи трагедия, подобна на тази в гр. Кочани (Северна Македония), за да бъдат предприети навременни мерки?

И предвид всичко изброено дотук, се обезсмислиха дори усилията да доведем до край събитията за месец май. Защото просто не можем да останем там, където достойнството на екипа ни е безцеремонно прегазено, а културата – подложена на унижение. 

Залата, разбира се, остава отворена за ползване, но вече без нашето участие, техника, техническо съдействие или организационна ангажираност – под каквато и да е форма. По този начин категорично отказваме да бъдем съучастници в симулацията на грижа към културата, артистите и студентите.

За сведение, през 2023 г., в следствие на успешната премиера на „Кученцето се засмя“ (продукция на СПАМ Студиос), нашият екип бе отличен от предишното ръководство с награда за „Принос към развитието на Национален студентски дом“. Към днешна дата, нашият екип е изгонен с демонстративна грубост и пълно незачитане на вложения труд, усилия и договорени условия от настоящето ръководство на Национален студентски дом.

Но това никак не е изолиран случай. Това е симптом на много по-дълбоко отношение към културата в България: всяка работеща инициатива, смислена дейност и амбиция, вместо да бъде подкрепена – бива безпардонно саботирана и безскрупулно потушавана.

И след всички изложени причини, поради които няма как да продължим, искам лично да се извиня на всички артисти, които ни подкрепиха, включвайки се в инициативата за развитие на зала „Академик“; на медиите, които отразиха идеите ни и застанаха зад нас; и най-вече – на публиката, която с всеки изминал ден разпознаваше усилията и таланта на артистите, включени в програмата.

П.С. Всичко изложено в това писмо подлежи на доказване – с документи, записи от камери и свидетели, макар част от последните, разбираемо, да се страхуват да застанат открито с имената си.

Защото е крайно време отговорността да бъде поета там, където е пренебрегната.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...