ЕМИ БАРУХ, DW

Обидни думи, подигравки, закани, псувни, опозоряващи квалификации, враждебност и нетолерантност. Това е езиковата среда, която наблюдаваме от парламентарните студия - при това без на телевизионния екран да се появява червена точка, сочеща, че съдържанието не е подходящо за подрастващи.

Просташката реч звучи съвършено свободно и с упорита повтаряемост от най-високата трибуна на България. Недостойните словесни изблици, характерни за разпасана шайка от улични безделници, се превърнаха в обичаен звуков фон на българската публичност. Прагът на търпимост постепенно падаше пред очите ни докато напълно изчезна.

 

Как се стигна дотук?

Уличният език влезе в медиите отдавна. Демократичната повеля на промяната съблече костюмираните клишета на казионното партийно нищоговорене. И този донякъде симпатичен разгул започна да набъбва, да завзема територии, да добива самоувереност, да дефилира по пътищата, в магазините, в училищата. Естествено тази реч формира отношение към всичко, включително и към политиката. Да се удържа културното говорене престана да бъде секси. То стана елитарно, нишово, олд фешън. 

И не само, че публиката престана да се възмущава от простащината, а простащината се превърна в модел на поведение. Простащината започна дори да се използва за маркиране на общност, за белег на принадлежност. "Вие сте прости и аз съм прост!"

Езиковата агресия предизвиква езикова агресия. Но езиковата агресия предизвиква и физическа агресия. Зачестилите сцени на детски сбивания в моловете в София, в Бургас, във Варна са резултат именно на това. Демонстрацията на брутално поведение на обществено място, която самите развилнели се момчета и момичета снимат и разпространяват с удоволствие, цели същия ефект както разюзданото поведение на народните представители пред камерите. И едните, и другите избират този начин, за да печелят популярност. 

Такава е сценарната матрица на Тошко Йорданов, който нарича колегите си "морални отпадъци", такава е арогантността на Костадин Костадинов, който от най-високата трибуна обещава да подпали парламента, такъв е словесният регистър на депутата в десет български парламента Хамид Хамид, който реагира на журналистически въпрос с думите "нещастник, боклук, изрод".

Преди близо година, Делян Пеевски - председател на ПГ на ДПС-НН направи специално обръщение по повод Международния ден на майчиния език. В него се казва, че езикът е "Средство за изразяване и самоопределяне на нашата идентичност". И още: че е "наш дълг да го защитаваме, съхраняване и развиваме".

Каква точно е идентичността на олигарха, който е санкциониран по глобалния закон Магнитски, ако съдим по неговите словесни изяви ("К’ъв си ти, беее?! К’ъв си ти, беее?!")? Това е въпрос с много възможни отговори. Как самият той го защитава и развива е видно от всяка негова публична поява.

 

Политиците задават тона на отношенията в обществото

Ако се направи анализ на връзката между език и мислене на онези, които сме избрали да ни представляват, ще стигнем до низини, които са тъжна характеристика не за избранниците, а за тези, които са гласували за тях.

Връзката между език и мислене е обект на десетилетни изследвания. Един от въпросите, които занимават учените, е: какво прави човешката реч различна от комуникативните системи на животните. Краткият отговор е, че при хората има и култура.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.