ИВАН ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ, DW

Опозиционерът Иля Яшин беше осъден на 8,5 години затвор - публикациите му за военните престъпления на руската армия в Буча били "фейк". Присъдата включва и забрана за Яшин да администрира интернет-ресурси в продължение на четири години. Големият срок на санкцията се аргументира с "възстановяване на социалната справедливост". Но какво всъщност иска да демонстрира Кремъл с тази присъда, имайки предвид, че Яшин не е първият осъден за разпространение на "фейкове" за армията?

Кръстоносен поход срещу истината

Макар че разполагат с мощна пропагандна машина, руските власти продължават да разчистват вътрешното политическо и информационно пространство, изолирайки от обществото всички, които не са готови да мълчат. Настъплението на репресивните органи започна с атаката срещу бившия колега на Яшин - градския съветник Алексей Горинов, осъден на седем години затвор, тъй като се осмели да нарече войната на Путин война.

Кремъл очевидно е инициирал тези наказателни дела, ръководил е съдебните процеси и вероятно е определял и сроковете на присъдите в съответствие със своите представи за политическата опасност, произхождаща от изпращаните зад решетките политици и активисти.

В контекста на военните поражения на руската армия в Украйна, а и на признанието на Владимир Путин, че войната може да продължи дълго, Кремъл очевидно се готви за продължително обсадно положение и за изграждането на "уютен концлагер", в който все повече нарастващото недоволство на руското общество ще трябва постоянно да се потиска. Това, което руските власти обаче не отчитат, е неизбежното запълване на празното пространство. Разбира се, авторитарните полицейски режими могат да се държат с години. Но арестите няма как да предотвратят появата на следващи поколения опозиционери. Което бе изтъкнато и от Иля Яшин пред съда.

От реализма до цинизма

Руското общество изобщо не е толкова монолитно, колкото иска да го изкара Кремъл. Иначе руските власти не биха плашили хората постоянно с външни намеси като например със съда в Хага, до който би могло да се стигне в случай на военно поражение.

Но както се вижда от присъдата на Иля Яшин - властта очевидно най-много се страхува от тези, които принципно не искат да напускат страната и продължават да говорят с руснаците на достъпен език, напомняйки за най-простите неща, като например кое е добро и кое - лошо.

Няма съмнения, че в рамките на този политически режим Иля Яшин няма да излезе от затвора. Това се вижда от примерите на вече пратени зад решетките опозиционери като Алексей Навални. А междувременно репресивната система в Русия се ожесточава, властта старателно укрепва позициите си и било грешка да има надежди за скорошно падане на режима. Даже не е сигурно, както смятат мнозина политици и анализатори, че пълното военно поражение в Украйна ще помогне на Русия да се освободи от мафиотския режим, построен от Владимир Путин.

Но от реализма до цинизма има само една крачка. И тези, които дават оценки на съзнателното решение на Иля Яшин и на другите участници в антипутиновата съпротива, готови да прекарат значителна част от своя живот в затвора, не бива непременно да се смятат за по-умни от тях. Да, авторитарните режими от този тип са много устойчиви, но и примерите за тяхното рухване са известни. Нека се опитаме да погледнем на света с очите на Иля Яшин.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.